Увреждане на слуха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Страницата е вече обвързана с Уикиданни: 1 МЕП беше премахнат
м др. кор., форматиране: 16x кавички, 16x тире, интервали, нов ред, параметър (ползвайки Advisor.js)
Ред 3:
| Картинка = International Symbol for Deafness.jpg
| Описание = Международен символ за хора<br />с увреждане на слуха
| МКБ10 = H90 - – H91
| МКБ9 = 389
| МКБО =
}}
[[Файл:Hearing loss (adult onset) world map - DALY - WHO2002.svg|300п|мини|[[DALY]] за загуба на слуха на 100 хиляди жители през 2002 годинаг.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/entity/healthinfo/statistics/bodgbddeathdalyestimates.xls |title=Mortality and Burden of Disease Estimates for WHO Member States in 2002|format=xls |work=World Health Organization|year=2002 |accessdate=}}</ref><div class="references-small" style="-moz-column-count:3; column-count:3; text-align: left;">
{{legend|#b3b3b3|няма данни}}
{{legend|#ffff65|< 150}}
Ред 23:
</div>]]
 
'''Увреждане на слуха''' е пълнатапълна или частична неспособност за усещане или възприемане на поне част от честотния спектър на [[звук]]а.
 
Човешката [[слухова система]] възприема звук със сила от 0 до 125 [[децибел|dB]] в обхват от 16 - – 20 до 20 000 - – 25 000 [[херц|Hz]] (долната граница на чувствителност на човешкия слух е около 16 Hz). Звук със сила по-голяма от 125 dB предизвиква болка у чуващия. Загуба на [[слух]]а до 40 dB се приема за лека, до 55 dB – за умерена, а до 90 dB – за тежка. Нуждата от усилване на звука над 90 dB е показател за пълна '''глухота'''.
 
== Видове загуба на слуха ==
 
=== Кондуктивна ===
За кондуктивна загуба се касае, когато външното или средното ухо не могат да предават звуковите вълни към вътрешното ухо. Обикновено това се дължи на проблем в слуховия канал, тъпанчето или костиците в средното ухо. Някои от причините за този вид увредаувреждане на слуха са:
* ''[[Отит]]''
* ''Перфорация на тъпанчето''
* ''Обструкция на слуховия канал'' - – например от предмет
* ''Натрупване на ушна кал''
* ''[[Тумор]]и''
Line 42 ⟶ 41:
 
Някои причини за придобита невросензорна загуба на слуха са:
* ''Употреба на [[ототоксични медикаменти]]'' - – някои [[антибиотик|антибиотици]] имат силно токсично действие върху слуховия нерв, и превишаване на дозата или продължителността на използване води до унищожаване на слуховия анализатор.
* ''Излагане на шум'' - – може да е продължително или краткотрайно:
** Излагане на производствени шумове и вибрации в продължение на години - – поражението е известно, като "професионална„професионална глухота"глухота“. Вредното въздействие на такъв шум се определя от неговия [[интензитет]] и [[честота]]:<ref>[http://zdraveopazvane.com/заболявания-на-вътрешното-ухо/ Професионални заболявания на ухото] Здравеопазване, Заболявания на вътрешното ухо</ref> Всеки шум, който е над 84 dB, е опасен за слуха на човека.<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/category.php?d=2009-05-07&cat=1896 Сешоарът уврежда слуха] Стандарт</ref><ref>[http://news.ibox.bg/pressreview/id_863375988 "Когато„Когато цъфне найлонът"найлонът“, "Оглушаваме„Оглушаваме за ден в центъра на София"София“] News.bg</ref> Особено вредни за слуха са шумовете с висока честота и [[ултразвук]]ът. Също така при т. нар. импулсивни шумове (с голям интензитет на импулсите), уврежданията настъпват много по-бързо.
** Излагане на внезапен и силен шум за кратък период от време.
* ''Травма''
* ''[[Болест на Мениер]]'' - – представлява невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Заболяването има пристъпен характер и може да бъде предизвикано от [[алергия]], преумора, както и психически травми. Обикновено пристъпните кризи възникват внезапно и са съпроводени със силен [[световъртеж]], гадене, понякога [[повръщане]], както и шум с намаление на слуха на едно тоедното ухо. След няколко пристъпа се развива трайно намаляване на слуха, а в по-редки случаи може да настъпи едностранна глухота.
* ''Автоимунно заболяване''
* ''Туморни образувания''
* ''Вирусни и бактериални инфекции'' - – например [[менингит]]
 
== Хората с увреден слух ==
Line 60 ⟶ 59:
Социалните граници на групата обаче са изградени не толкова върху загубата на слуха, колкото върху начина на [[общуване]]. Тежкочуващите общуват орално, като според нуждите си разчитат на своя слух, на [[невербална комуникация|невербална информация]] от говорещия, на знанията си по темата на разговора. Често като тежкочуващи се приемат по медицинско определение глухи хора, загубили слуха си след детството и след овладяването на говорим език. Те се изразяват устно (а не чрез [[жестов език]]) и разчитат на четене по устните на събеседника.
 
Тежкочуващите разчитат малко или много на звуковото възприятие на човешка реч. Обикновено то е непълно като се изпускат звукове, думи или цели изрази. При по-тежко [[увреждане]] често се чува само неразбираем шум там, където за чуващия има дума, а при по-леки случаи има объркване на звукове (неразграничаване на "м"„м“ и "н"„н“, "в"„в“ и "ф"„ф“ и др.) Такива бели полета могат да бъдат попълнени чрез разчитане по устните на говорещия или чрез досещане за съдържанието на пропуснатото. Обикновено колкото е по-запознат с темата на раговора тежкочуващият, толкова по-лесно му е да попълва белите петна. Не всеки тежкочуващ умее да разчита добре по устните, а и не всеки говорим език подлежи на изцяло [[визуално възприятие]]. Често тежкочуващите молят да им се повтаря, дори повече от веднъж, както и да се перефразираперифразира изречението. Други визуални помощници на тежкочуващия са мимиката, езикът на тялото и естествените жестове, с които допълваме речта си.
 
Тежкочуващият влага не малко усилия в общуването и затова се уморява по-бързо. При тежка загуба на слуха се губи и умението за възприятие на посоката на звука, умението да се филтрира околния шум, както и усещането за силата на собствения глас. Много тежкочуващи викат не защото не могат да се чуят (те чуват гласа си и чрез костните вибрации в тялото), а защото не могат да преценят колко високо говорят.
 
Обратно на всеобщото схващане викането не помага на тежкочуващия да чува по-добре, защото изопачава думите. По-подходящо е към тежкочуващия да се обръщаме с леко по-бавен и по-ясен говор, без да закриваме устата и лицето си.
 
=== Глухи ===
'''Културата на глухите''' описва социалните вярвания, поведения, изкуство, литературни традиции, история, ценности, и споделени институциите на общностите, които са засегнати от увреждане на слуха и които използват жестовия език като основно средство за комуникация.
 
Членовете на общността на глухите са склонни да гледат на увреждането си като разлика в човешкия опит, а не като на физическо увреждане.
Line 73 ⟶ 72:
Общността може да включва членове на семействата на хората с увреден слух и на преводачи на жестов език, които се идентифицират с културата на глухите и не включва автоматично всички хора, които са глухи или с увреден слух.
 
Културата на глухите е призната - – съгласно член 30, параграф 4 от Конвенцията на ООН, който гласи, че „Хората с увреждания имат неотменно право, равноправно с всички останали, на признаване и подкрепа на тяхната специфична културна и лингвистична идентичност, включително техния език и култура.”
 
=== Глухи срещу тежкочуващи ===
В [[България]] общност на тежкочуващите не съществува извън тесни приятелски кръгове. Общността на глухите обаче е сплотена, с [[култура]] и [[история]], изградени върху [[български жестов език|българския жестов език]], споделено детство, най-често прекарано в едно от четирите училища пансиони за глухи деца в страната, членство в [http://sgbbg.com/bg/ Съюза на глухите в България] и неучастие в света на чуващите. Към тази общност спадат и хора, които от медицинска гледна точка са тежкочуващи, но по свой избор ползват жестов език и поддържат социални контакти в средата на глухите. Въпреки че много от проблемите им са общи, глухите и тежкочуващите често гледат едни на други с недоверие и предпазливост. Съществуват и отрицателни нагласи – например [[стереотип]]ът, че глухите не са толкова интелектуално развити, защото устната им реч е засегната и имат ограничен речников запас на български език. Тежкочуващите от своя страна понасят неприязън, защото се справят и в света на чуващите.
 
== Технически помощни средства ==
{{Основна|Технически помощни средства}}
[[20 век|Двадесети век]] донася на хората с увреден слух не само аналоговите и цифрови [[слухов апарат|слухови апарати]], но и други устройства, които значително облекчават ежедневието. Това са
* [[честотна модулация|FM]] системи, които увеличават звука и по FM вълни го пренасят от [[приемник]] към слуховия апарат в обхват от 10 - – 15 метра. Обикновено приемникът се поставя пред източника на звука като по този начин слухопротезираният може да избере кой звук да чува и кой да заглуши. Тъй като елиминират ефекта на дистанцията, FM системите са улесняваща добавка към слуховите апарати. Особено подходящи са в шумни ситуации, при общуване с много хора наведнъж както и в големи помещения. Удобна е употребата им в обучителни ситуации: учителят носи приемника на врата си, а ученикът чува гласа му директно в слуховия си апарат като и двамата могат да се движат свободно.
* Индукционни вериги (loop системи), които действат подобно на FM системите, но предават звука по [[електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] като изцяло заглушават страничния шум. От обикновен микрофон звукът достига направо до слуховия апарат (единственото изискване е слуховият апарат да има програма Т-telecoil) на потребителя, застанал в обхвата на системата. На практика всеки в това пространство, чийто слухов апарат е превключен на програма Т, приема звука от микрофона. Затова индукционните вериги са особено подходящи за обществени места като гари, кина и театри.
 
Line 90 ⟶ 89:
 
== Начин на комуникация ==
Поради липсата или затрудненото възприятие на звуци, от практическа полза е използването на език базиран на знаци. Езикът на знаците се състои най-често от различни жестове възпроизведени с ръцете, като всеки жест или знак означава отделна дума. Съществуват и жестове за отделните букви на азбуката, използвани за предаването на имена. Езикът на знаците може да използва и лицеви изражения, език на тялото, както и различни движения на ръцете и тялото.
 
== Известни хора с увреден слух ==
* [[Бедржих Сметана]] ({{lang-cs|Bedřich Smetana}}) – чешки [[композитор]], [[диригент]], [[педагог]] и общественик, смятан за патриарх на чешката музикална култура.
* [[Бил Клинтън]] ({{lang-en|William Jefferson Clinton}}) – по време на втория си мандат като [[президент]] на [[САЩ]], когато е на 51 години, Клинтън е двустранно слухопротезиран.<ref name="USC Health Magazine">[http://www.usc.edu/hsc/info/pr/hmm/05winter/fade.html Not Fade Away]</ref>
* [[Винт Сърф]] ({{lang-en|Vinton Gray Cerf}}) – американски компютърен учен, с чието име [[Интернет]] се свързва най-често, наричан е "бащата„бащата на Интернет"Интернет“. Той е вицепрезидент на ''"[[Google Inc.]]"'' и е тежкочуващ.
* [[Гертруд Едерл]] ({{lang-en|Gertrude Caroline Ederle}}) – американска [[плувец|плувкиня]], първата жена, преплувала [[Ламанш]]а (1926 г.). Известна е като "Кралицата„Кралицата на вълните"вълните“. Прогресивно започва да губи слуха си в ранна детска вързраст, поради прекарана дребна [[шарка]] и от 30-та си години е напълно глуха.
* [[Гийом Амонтон]] ({{lang-fr|Guillaume Amontons}}) – френски изобретател и [[физик]], загубил слуха с в ранна детска възраст. Той става един от основоположниците на [[трибология]]та, прави подобрения в различни измервателни инструменти и демонстрира действащ прототип на [[оптика|оптичен]] [[телеграф]].
* [[Дани Елфман]] ({{lang-en|Daniel Robert Elfman}}) – американски композитор и музикант. Губи слуха си в следствие на генетична предразположеност и излагане на силните звуци от музиката, която прави.
* [[Лесли Нилсен]] ({{lang-en|Leslie William Nielsen}}) – канадско-американски актьор и [[комик]], страда от загуба на слуха в късна възраст. Най-известен е с ролите си на Франк Дребин в ''"[[Голо оръжие]]"'' и епизодите на ''"[[Страшен филм]]"''.
* [[Лудвиг ван Бетховен]] ({{lang-de|Ludwig van Beethoven}}) – световноизвестен немски композитор на класическа музика и [[пианист]]-виртуоз, страдал от прогресивна загуба на слуха и от остра форма на [[тинитус]].
* [[Луис Бунюел]] ({{lang-es|Luis Buñuel Portolés}}) – един от най-известните испански кинорежисьори-сюрреалисти и поет, известен с изключително "икономичния"„икономичния“ си стил и факта, че когато не искал да отговаря на многобройните питания на актьорите, просто изключвал слуховите си апарати.
* [[Марли Матлин]] ({{lang-en|Marlee Bethany Matlin}}) - – американска глуха актриса, носител на ''"[[Оскар]]"'' в категорията "Най„Най-добра актриса"актриса“, ''"[[Златен глобус]]"'' и други отличия, автор на детски книжки. Тя е първата глуха жена отличена с наградата на Академията. На 11-месечна възраст губи напълно слуха си в дясното ухо и 80 % в лявото.
* [[Оливър Хевисайд]] ({{lang-en|Oliver Heaviside}}) – британски самоук електроинженер, математик и физик. Загубва слуха си в младежките си години след прекарана [[скарлатина]].
* [[Пиер дьо Ронсар]] ({{lang-fr|Pierre de Ronsard}}) – френски поет, загубил внезапно слуха си в младостта си, което прекратило дипломатичната му кариера и го насочио към писането.
Line 108 ⟶ 107:
* [[Томас Едисън]] ({{lang-en|Thomas Alva Edison}}) – световноизвестен американски изобретател и бизнесмен, загубил частично слуха си след [[пубертет]]а. Едни от най-известните му изобретения са [[електрическа крушка|електрическата крушка]] и [[фонограф]]а. Притежава над 1 000 [[патент]]и на изобретения от държави в цял свят.
* [[Франсиско Гоя]] ({{lang-es|Francisco José de Goya y Lucientes}}) – испански живописец и график, дворцов [[художник]] на [[Испанска корона|Испанската корона]]. На 46-годишна възраст се разболява тежко в резултат на което слухът му е силно увреден.
* [[Хелън Келър]] ({{lang-en|Helen Adams Keller}}) - – американски автор, политически активист, и лектор. Тя е първият глух и сляп човек, получил [[бакалавърска степен]] в изкуствата.
 
== Източници ==