Малко градище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Връщане към стара версия : 18:44, 22 февруари 2014‎ 77.71.10.150 (Беседа)‎ . . (8959 байта) (+1)‎
форматиране: 16x интервали, 16x нов ред, 13x тире, 9x кавички, 3x запетая, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
'''Малко Градище''' е [[село]] в [[Южна България]].
 
То се намира в [[община Любимец]], [[Област Хасково]].
 
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно"„равно“ -->
{{Селище в България
| област = Хасково
Line 14 ⟶ 15:
}}
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
 
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
 
== География ==
-->
 
== География ==
Село Малко градище е разположено в северните поли на [[Източни Родопи|Източнородопския]] рид "Гората"„Гората“. Включено е в състава на [[община Любимец]], [[Хасковска област]]. Отстои на 14 км югозаподно от град [[Любимец]], на 18 км западно от [[Свиленград]] и на 64 км югоизточно от [[Хасково]]. Граничи на изток със село [[Мезек]] и [[Сива река]], на юг със село [[Вълче поле]], на запад със село [[Орешец (Област Хасково)|Орешец]], на северозапад със село [[Черна могила (Област Хасково)|Черна могила]] и на север със село [[Лозен (Област Хасково)|Лозен]].
 
Пътувайки с кола, по асфалтовия път от Любимец за [[Ивайловград]], след десетина минути се стига в село Малко градище. В центъра на селото се простира голям площад, в средата на който се издига мраморен паметник в прослава на загиналите през войните малкоградищенски герои. Около площада са разположени сградите на кметството, здравния дом, търговската сграда, културния дом, кооперативната сграда, автоспирка с ресторант и голяма парк-градина.
<!-- == Религии == -->
 
 
История :
 
Историята на селото е богата и многовековна.
 
Още от Средновековието и в периода на Османското владичество
селото носи името Алвандере, което в превод означава благоуханно дере.
 
Писмени сведения за него има в турските регистри от 1582 - – 1628 г.
Сред местните се знае легендата за турският паша ,който
 
преминавал през селото с болната си дъщеря .
Сред местните се знае легендата за турският паша, ,който
Пренощувайки край селото , на сутринта дъщерята се събудила бодра и оздравяла .
преминавал през селото с болната си дъщеря .
 
Пренощувайки край селото , на сутринта дъщерята се събудила бодра и оздравяла .
 
Носел се благоуханен аромат :
 
- Вайй ! - – възкликнал турчина .
- Аyvan dere ! ( превод от турски - – дюлево дере ) .
 
Оттам и нарекли селото Ай(л)вандере.
 
Настоящото име - – Малко градище, селото получава през 1906 г.
Най- старите културно - исторически следи в землището на
селото датират от времето на траките. Доказателство за това е
намиращият се на 6-7 км. югозападно от с. М. градище култов тракийски комплекс "Глухите камъни" от 11-10 в. пр. н.е. Това тракийско светилище е едно от най- големите и най- внушителните както в България, така и на Балканския полуостров. Затова и не случайно интересът на учени и специалисти рязко нарастна през последните години. Друго доказателство за богатото му историческо минало е и това, че на 2-3 км. северно от селото е минавал римски път - наричан "Друма", който стига до Одрин и Цариград.
В епохата на Възраждането, в първата половина на 19 в., в с. Малко Градище
е изграден един от първите православни храмове в района
- църквата "Св. Атанасий". Освещаването на храма става на 27.07.1844 г.
от гръцки митрополит. В тази църква е открито през 1862 г. първото килийно училище,
с което се поставя началото на една богата
просветна дейност в селото. Църквата е обявена за паметник на културата
с Протокол на Националния институт за паметници и култура
от 25.01.1977 г.
В момента този културен паметник е действащ православен храм и
се нуждае спешно от ремонт.
 
Най- старите културно - – исторически следи в землището на
селото датират от времето на траките. Доказателство за това е
намиращият се на 6-7 км. югозападно от с. М. градище култов тракийски комплекс "Глухите„Глухите камъни"камъни“ от 11-10 в. пр. н.е. Това тракийско светилище е едно от най- големите и най- внушителните както в България, така и на Балканския полуостров. Затова и не случайно интересът на учени и специалисти рязко нарастна през последните години. Друго доказателство за богатото му историческо минало е и това, че на 2-3 км. северно от селото е минавал римски път - – наричан "Друма"„Друма“, който стига до Одрин и Цариград.
 
В епохата на Възраждането, в първата половина на 19 в., в с. Малко Градище
е изграден един от първите православни храмове в района
- църквата "Св„Св. Атанасий"Атанасий“. Освещаването на храма става на 27.07.1844 г.
 
от гръцки митрополит. В тази църква е открито през 1862 г. първото килийно училище,
== Обществени институции ==
с което се поставя началото на една богата
* Кметство, здравна служба, Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", което е обявено за средищно и защитено училище, както и ЦДГ. Търговска сграда, културен дом с киносалон и библиотека, търговска кооперативна сграда, парк-градина.
просветна дейност в селото. Църквата е обявена за паметник на културата
с Протокол на Националния институт за паметници и култура
от 25.01.1977 г.
 
В момента този културен паметник е действащ православен храм и
== Културни и природни забележителности ==
се нуждае спешно от ремонт.
 
== Обществени институции ==
Глухите камъни - скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Предполага се, че са се използвали за погребални урни.
* Кметство, здравна служба, Основно училище "Св„Св. Св. Кирил и Методий"Методий“, което е обявено за средищно и защитено училище, както и ЦДГ. Търговска сграда, културен дом с киносалон и библиотека, търговска кооперативна сграда, парк-градина.
 
== Културни и природни забележителности ==
Сокол чешма - над селото , на 1-2 км. по пътя за гр. Ивайловград .
Глухите камъни - – скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Предполага се, че са се използвали за погребални урни.
 
Сокол чешма - – над селото , на 1-2 км. по пътя за гр. Ивайловград .
В село Малко градище има мраморен паметник, на който са написани имената на загиналите за свободата на България жители. Там също има и голяма чешма, на която е кръстена южната махала от селото — Голямата чешма.
 
В село Малко градище има мраморен паметник, на който са написани имената на загиналите за свободата на България жители. Там също има и голяма чешма, на която е кръстена южната махала от селото – Голямата чешма.
 
== Редовни събития ==
* Всяка година на [[2 август]] - – Илинден в селото се провежда традиционен събор - – [[панаир]]. В навечерието на 2 август винаги има танци. След това настъпва времето за „Ячка и пиячка“, така наречено от местните.
 
* От 2 години се провежда и конкурс "Мини„Мини Мистър и Мис Малко градище"градище“, със специалното участие на D.J Живко Микс. Панаира в селото е най-чаканото събитие за годината, защото тогава се събират всички.
 
<!-- == Личности == -->
Line 81 ⟶ 88:
== Други ==
;Родени в Малко Градище
* Константин Полихронов - – Чауша, български революционер от ВМОРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.103</ref>
 
== Външни препратки ==
Line 89 ⟶ 96:
{{Мъниче селища в България}}
 
== Бележки ==
<references />