Македонска литературна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има македонски език, съществуващ отделно и независимо от българския език, или пък става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между македонския и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва почти от никого.
Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонската езикова норма не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на [[19 век]], когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от [[Вардарска Македония]] и въобще от цяла [[Македония (област)|Македония]]. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава [[деепричастие]] (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително [[Благоевградска област]]) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за ''македонски език'' се говори за ''регионална форма на българския език в Република Македония''. В официалната българска граматика, издадена от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], пише: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмена регионална форма на [[български език|българския език]], защото се изгражда на основата на български говори“.<ref
{{цитат|The Macedonian language is actually an artifact produced for primarily political reasons (Македонският език всъщност представлява артефакт, произведен основно по политически причини).}}
В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Република Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на македонската езикова норма засега не е бил подлаган на сериозен научен анализ.
| |||