Йосиф Алоати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17:
[[Файл:Giuseppe Alloatti Old.jpg|дясно|мини|150п|Отец Алоати]]
[[Файл:Eurosia Alloatti.jpg|дясно|мини|150п|Сестра Еврозия]]
На 9 април 1889 година отец Йосиф и сестра му Кристина (Христина), приела монашеското име Еврозия, основават в Солун обществото на сестрите евхаристинки - изцяло българска религиозна общност, която е уникално явление в историята на българското униатство. Общността работи в сферата на благотворителността и просветната дейност. Организацията и&#768; е заимствана от Дъщерите на милосърдието на Свети Викентий от Пола - сестрите [[викентинки]]. През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село [[Палюрци]],<ref name="Елдъров 86"/> закупено изцяло със средства на Йосиф Алоати.<ref name="Стамов 322"/> В Палюрци евхаристинките изграждат женски манастир, сиропиталище и земеделско училище за момчета.<ref name="Стамов 322"/> Бързо разкриват мисии в униатските селища [[Богданци (град)|Богданци]] (1900), [[Гевгели]] (1901), [[Сехово]], [[Пирава]] (1905), [[Стояково]] (1908) и [[Долни Тодорак]] (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.<ref name="Елдъров 86"/><ref name="Стамов 322"/> Манастирът става база на четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref name="Стамов 323">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 323|url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref> За да бъде по-близо до народа отец Алоати приема източния (униатския) обряд.<ref name="Стамов 325">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 325 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-04}}</ref>
 
След установяването на сръбската и гръцка власт в Македония в 1913 година, делогоделото на отец Алоати е силно ограничено, но той остава в Македония и подпомага доколкото може българската кауза.<ref name="Стамов 323"/>
 
След края на Първата световна война в 1920 година, Алоати е изгонен от възстановените сръбски власти и се установява в България. В София той купува със свои средства къща и основава там Сиропиталище „Княгиня Евдокия“.<ref name="Стамов 323"/>