Български жестомимичен език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Българският жестомимичен език''' (БЖЕ, езиков код по стандарта [[ISO 639-3]]: bqn) е [[жестомимичен език|жестомимичният език]] на глухите и глухонемите българи. Използва се в България и сред глухите и глухонемите българи от българската чуждестранна диаспора.
== История ==
Българският жестомимичен език възниква спонтанно в глухата общност в България и служи като основно средство за осъществяване на комуникацията между членовете на тази общност. Обособява се във времето по два признака – като общо средство за комуникация и активното общуване между носителите на този език.
Заради сходството с естествените езици (сложна, йерархически организирана система от знаци, възниква спонтанно и служи като основно средство за осъществяване на комуникацията и реализацията на мисловните и познавателните процеси във всички сфери на обществения живот) жестомимичните биват спадани в тяхната група.<ref>{http://ide.li/article255.html БЖЕ]</ref>
== Произход ==
Line 5 ⟶ 10:
== Училища за деца и ученици с увреден слух ==
Науката, която се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти се нарича [[сурдопедагогика]]. Тя е дял от [[дефектология]] – педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци.
Днес има три училища в България специализирани с обучението на деца и ученици с увреден слух<ref>[http://deafbg.blogspot.bg/2015/07/blog-post_6.html Образование на глухонемите в България // deafbg.blogspot.bg]</ref>:
# Средно специално училище за деца с увреден слух
# Средно специално училище „Проф. д-р Стоян Белинов“, гр. Пловдив.
# СОУ за деца с увреден слух “Свети Иван Рилски”, гр. Търговище.
== Речници на БЖЕ ==
* „Български жестомимичен речник“ (1996 г.), изготвен от Спаска Джангозова, Миряна Мошева и Любомир Стайков
*
== Външни препратки ==
| |||