Диалектика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Философия; Добавяне на Категория:Философски термини, ползвайки HotCat |
Критика |
||
Ред 64:
[[Карл Маркс|Маркс]] използва Хегеловия диалектически метод, но с твърдението, че той трябва да бъде освободен от идеалистическата му ориентация. Прочуто е твърдението му, че "Хегел стои обърнат с главата надолу". Доколкото [[материя]]та е движещият принцип, "изправянето на крака" на философията запазва диалектиката, но променя нейния предмет. За марксизма светът на идеите, формите на мисълта и духа не са нищо повече от "отражение на материалния свят в човешкото съзнание". По същия начин диалектиката е общата рамка, в която се случват "[[Класова борба|класовата борба]]" или "преминаването на количествени натрупвания в качествени изменения".
==Kритики==
Основният аргумент срещу диалектическите подходи е формално-логически. Приемането на едно твърдение заедно с неговото отрицание ('теза' и 'антитеза') е противоречие и стандартно то се оценява като невярно. Със средствата на елементарна логика се показва, че от невярно твърдение следва произволно друго - факт, добре познат още от схоластиците и описван стандартно с латинизма 'ex falso quodlibet'.
В съвременната литература той често е наричан 'експлозивния принцип', тъй като води до неопределени следствия.
Съдържателността на разглеждания не е гаранция за ограничаването на произвола, следващ от противоречие. [[Карл Попър]] през цялата си кариера остава категоричен противник на диалектиката и специално указва на връзката й с тоталитаризма.<ref>Попър К., Отвореното общество и неговите врагове : Т. 1 - 2 София : Фонд. Отворено о-во : Златорогъ, 1993-1995 (т2. гл 12 и послепис)</ref>. [[Джордж Оруел]] в своята антиутопия '1984' нагледно демонстрира политическия ефект на диалектиката.
== Бележки ==
| |||