Разлика между версии на „Райко Жинзифов“

редакция без резюме
}}
 
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от [[власи|влашки]] произход.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашкаългарското принадлежноствъзраждане.</ref>
 
== Биография ==
Жинзифов е роден през [[1839]] г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Баща му е от [[власи|влашки]] произход.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839-1877)]</ref> През [[1856]] г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]].
 
През [[1858]] г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в [[1864]] г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През [[1863]] г. издава книгата си ''„Новобългарска сбирка“'', в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава [[списание]] ''„[[Братски труд]]“''. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>