Арсений Яценюк: Разлика между версии

| роден-място = [[ЧерновциЧернивци]], [[СССР]]

През 2009-2012 год г. възглавява политическата партия ''Фронт на промените''. От юни до декември 2012 г. е начело на съвета на ''Обединената опозиция'', от 11 декември 2012 г. е председател на парламентарната група на ''[[Всеукраинско обединение „Отечество“|Всеукраинското обединение „Отечество“]]'' във Върховната рада, а от 14 юни 2013 г. е председател на политическия съвет на същата партия<ref>[http://www.unian.net/news/577637-yatsenyuk-stal-glavoy-politsoveta-batkivschinyi.html Яценюк стал главой политсовета Батькивщины]</ref>.

Постъпва с.г. в Юридическия факултет на ЧерновицкияЧернивецкия национален университет „Юрий Федкович“. Продължава обучението си в ЧерновицкияЧернивецкия търговско-икономически институт на Киевския национален търговско-икономически университет и го завършва със специалност «Право» през 1996 г.

През април 1992 година 18-годишният Арсений заедно със сина на тогавашния губернатор на [[ЧерновицкаЧернивецка област]] Валентин Гнатышин участва в създаването в ЧерновциЧернивци на юридическата фирма «ЮрЭк Лтд»<ref>[http://archive.org.ua/archive/2009-10-08/investigations.korrespondent.net/896566 Ракета в очках] - – статия, сп. Корреспондент, 2009</ref>, съвместявайки следването с предприемачество. След дипломирането си повече от година възглавява своята юридическа фирма, успешно занимавайки се с приватизация на промишлени и аграрни предприятия.

От януари 1998 година се преселва в [[Киев]], където става консултант в кредитния отдел на Акционерната пощенско-пенсионна банка «[[Райфайзенбанк|Авал]]», през декември с.г. занема длъжността съветник на председателя на Управителния съвет на банката, а последния си месец в «Авал» изкарва като заместник-председател на банката. Получава второ висше образование по „Счетоводна отчетност и одит“ отново в ЧерновицкияЧернивецкия търговско-икономически институт (2001).

Напуска банката, за да се отзове на поканата на Валерий Горбатов - – премиера на [[Автономна република Крим]], и да стане министър на икономиката на региона на 21 ноември 2001 г. С цялото правителство подава оставка на 29 април 2002 година поради избора на нова Върховна рада (парламент) на Крим. Влиза в състава на новия кабинет на премиера Сергей Куницин, като запазва длъжността си, на 15 май с.г. Остава на поста до края на годината.

През януари 2003 година Сергей Тигипко - – председател на Националната банка на Украйна (НБУ), назначава Яценюк за свой първи заместник<ref>[http://korrespondent.net/ukraine/politics/1022047-tigipko-menya-prosto-pret-ot-politiki-mne-v-kajf Тигипко: Меня просто прёт от политики. Мне в кайф< Новости политики Украины - – Корреспондент<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>.

На 20 септември 2006 година президентът [[Виктор Юшченко]] назначава Яценюк за ''първи заместник-ръководител на Секретариата на президента на Украйна - – представител на президента на Украйна в кабинета на министрите на Украйна''<ref>[http://www.president.gov.ua/ru/documents/4946.html Указ Президента Украины № 765/2006]</ref>.

На 5 юли пропрезидентската партийна коалиция «Наша Украйна - – Народна самоотбрана» (НУ-НС) издига Яценюк за кандидат-депутат и той е избран за член на парламента. На 23 ноември 2007 година полага клетва като депутат във Върховната рада на Украйна, а на 4 декември с.г. с 227 гласа е избран за председател на украинския парламент. Остава ръководител на Върховната рада до 12 ноември 2008 г.

Яценюк и намиращата се в затвора Юлия Тимошенко - – лидерка на Всеукраинското обединение „Отечество“, се споразумяват да създадат обща листа за парламентарните избори през 2012 г. През юни с.г. той е избран за председател на Обединената опозиция. На 14 юли той (както и други съпартийци) прекратява формално членството си във Фронта на промените, за да се кандидатира с общата листа. След като на 11 декември е изблан за председател на парламентарната група, съвета на Обединената опозиция оглавява [[Александър Турчинов]].

[[Категория:Украински министри]]<!--