Лазар Младенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в [[Кукуш]]. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери<ref>Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203</ref> пораждат конфликт с [[лазаристи]]те и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от [[Епифаний Шанов]].
В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към [[Светия синод]] в София да бъде приет в [[православие]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_25.html Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.]</ref> Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата '''Браницки'''. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]. За 18 години на този пост написва книга върху историята на [[България]] въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.<ref name="Католическа апостолическа екзархия София">
От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.</ref> Умира в Рим през на 4 март 1918 година.<ref name="The Hierarchy"/>
| |||