Лазар Младенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]], а след това е ръкоположен за архиепископ. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
 
Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за [[Униятство в България|българите-католици]] в Македония и е ръкоположен за '''Саталски''' епископ (''Satalensis'') от [[Нил Изворов]].<ref name="The Hierarchy"/> В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа [[Лъв XIII]] в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за Апостолически наместник за българите-католици в цяла Македония със седалище в [[Солун]]. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.
[[Файл:Lazar Mladenov 2.jpg|дясно|мини|250п|Лазар Младенов]]
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в [[Кукуш]]. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери<ref>Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203</ref> пораждат конфликт с [[лазаристи]]те и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от [[Епифаний Шанов]].