Веселин Ханчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 151.237.15.103 (б.), към версия на BotNinja |
|||
Ред 13:
Учи в родния си град и право в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1941]]). Участва във [[Втора световна война|Втората световна война]] ([[1944]]–[[1945|45]]), литературен уредник ([[1938]]–[[1943|43]]) във в. ''„Литературен клас“'', началник на отдел за литература и изкуство в Радио София ([[1945]]), [[драматург]] в [[Народна опера|Народната опера]] ([[1949]]–[[1951|51]]) и в [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във [[Варшава]] ([[1962]]–[[1964|64]]) и [[Париж]] (1964–[[1966|66]]).
За пръв път печата през [[1934]].Сътрудничи на вестниците ''„Час“'', ''„Литературен клас“'', след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка ''„Испания на кръст“'', посветена на Испанската гражданска война ([[1936]]–[[1939|39]]), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката ''„Стихове в паласките“'' — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — ''„Злато“'', ''„Отровен гълъб“'', ''„Двамата и смъртта“'', и на нереализирания филмов сценарий ''
== Съчинения ==
Line 31 ⟶ 29:
* ''Лирика'', [[1961]]
* ''Стихотворения'', [[1962]]
* ''
* ''За да останеш'', избрана лирика, [[1965]]
* ''Свирепият славей'', сатирични стихотворения, 1965
| |||