Уикипедия

Жул Верн (АТК): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м дребни; форматиране: 13x тире, дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 20:
}}
 
'''Жул Верн''' е първият космически кораб от серията '''[[Автономен товарен кораб|АТК]]'''. В серията се означава с номер 001 '''(АТК-001)''', но е наречен на името на френския писател-фантаст [[Жул Верн]].<ref name=namesake>{{cite web |title=Europe's 'Jules Verne' spacecraft carries namesake's notes on maiden voyage |url=http://www.collectspace.com/news/news-030708a.html |publisher=collectSPACE.com |date=7 March 2008 |accessdate=2008-10-18}}</ref> Изстрелян е на [[9 март]] [[2008]] г. към [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]], с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата и&#768;.<ref name=reboost>{{cite web |title=Jules Verne boosts ISS orbit |url=http://www.esa.int/esaCP/SEMPEISZEFF_index_0.html |publisher=esa.int |date=25 April 2008 |accessdate=2008-11-16}}</ref> Скачва се с нея на [[3 април]]. Остава скачен със станцията до [[5 септември]], след което се отделя и изгаря на [[29 септември]] в атмосферата над [[Тихи океан|Тихия океан]].<ref>{{cite web |url=http://www.eads.eu/1024/en/pressdb/pressdb/Astrium/20090929_astrium_atv.html |title=International success for Astrium: Europe’s Jules Verne mission accomplished |publisher=EADS}}</ref>
 
== Цели ==
* снабдяването на [[МКС]] с [[пропелант]], [[вода]], [[въздух]], припаси, апаратура и консумативи
* периодично коригиране на [[орбита]]та на МКС — – компенсиране на загубата на височина вследствие на триенето в остатъчната атмосфера, и маневри за избягване на среща с остатъци от стар спътник
* извеждане от станцията на отпадъчни материали и консумативи, и контролирането им унищожаване при изгарянето на кораба в атмосферата.
 
Ред 38:
* 2&nbsp;300 kg допълнителен пропелант, нужен за изпитателните маневри и за издигане на МКС на по-висока орбита.
 
Товарът съдържа също два оригинални ръкописа на Жул Верн и екземпляр от първото илюстрирано издание с твърди корици, на [[френски език]], на романите на писателя ''„[[От Земята до Луната]]“'' и ''„[[Около Луната]]“''.<ref name=namesake /> Те ще бъдат върнати на Земята с полет на [[космическа совалка]].
 
Планирано е корабът да бъде натоварен с 6,3 тона отпадъчни материали, които да изгорят заедно с него в атмосферата над Тихия океан.
 
== Производство и подготовка за изстрелване ==
 
Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна [[EADS Astrium]] и негови подизпълнители, и сглобени както следва:
 
* Товарен отсек — – в завод на [[Талес Аления Спейс]] в [[Торино]], Италия
* Модул за авиониката — – в [[Тулуза]], Франция
* Двигателно-горивен модул — – в завод на EADS Astrium в [[Бремен]], Германия. (Там ще бъде сглобяван и модулът за авиониката на следващите АТК.)
 
Пак в Бремен в началото на [[2004]] г. модулът за авиониката и двигателно-горивният модул са сглобени в т.нар. сервизен модул. След това, заедно с товарния отсек, са изпратени в изпитателния център [[ESTEC]] за цялостно съединяване. Като първи кораб от серията АТК, „Жул Верн“ е подложен в ESTEC на изпитания, продължили почти 3 години. В хода на тези изпитания той получава предварително одобрение за подготовка за изстрелване.
Line 56 ⟶ 55:
Херметизираният му отсек е запълнен с товар за МКС и е затворен на [[12 декември]] 2007 г. В началото на 2008 г. е окончателно приет от ЕКА.
 
На [[14 февруари]] 2008 г. корабът е прехвърлен в помещението за сглобяване, където на [[18 февруари]] е монтиран на [[ракета-носител]] Ариана 5 ES ATV — – специализиран вариант на [[Ариана 5]]; това е първият и&#768;, пробен полет. На [[7 март]] ракетата заедно с кораба е изкарана на стартовата площадка на космодрума.
 
== Изстрелване ==
След няколко отлагания изстрелването е извършено на [[9 март]] [[2008]] г, 04:03:04 UTC.<ref>{{en икона}} {{cite news | title = Europe launches its first re-supply ship — – Jules Verne ATV — – to the ISS | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaMI/ATV/SEMDYOK26DF_0.html}}</ref> 1 час, 6 минути и 41 секунди след изстрелването корабът се отделя от ракетата-носител, като след това навигационните му системи биват активирани.
 
Два дни по-късно, на [[11 март]], четирите му главни двигателя са задействани за първи път.<ref name="esa_restored">{{cite web |title=Jules Verne on track for long journey to ISS |url=http://www.esa.int/SPECIALS/ATV/SEMJE7M5NDF_0.html |publisher=[[ESA]] |date=11 March 2008 |accessdate=2008-11-16}}</ref>
Line 67 ⟶ 66:
 
=== Първоначални проби ===
На [[13 март|13]] и [[14 март]] корабът извършва първоначални проби за орбитални маневри и маневри за аварийно прекратяване на последователността на скачване. След това е изведен в т.нар. „орбита на паркиране“ — – точка S<sub>-1/2</sub>, на 39 km зад и 5 km по-ниско от МКС.
 
=== Демонстрационен ден 1 ===
На [[29 март]] е извършено първото приближаване на кораба до МКС.<ref name="SFN-Timeline">{{cite web |url=http://www.spaceflightnow.com/ariane/v181/mission.html |title=Flight 181: Ariane 5/ATV Mission Timeline |date=2008-03-05 |accessdate=2008-11-17 |publisher=Spaceflight Now}}</ref> Въпреки дребен проблем с управляващата електроника на горивните системи, приближаването до точка S<sub>2</sub>, на разстояние 3,5 km до станцията е успешно. След него корабът извършва по команда от Центъра за управление на полета маневра за аварийно отдалечаване от станцията, заобикаля я и се връща в точка S<sub>-1/2</sub>.<ref>{{en икона}} {{cite news | title = Jules Verne demonstrates key capabilities | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/SPECIALS/ATV/SEMYM9R03EF_0.html}}</ref>
 
Данните от пробата са обработени от специализиран екип в Центъра за управление на полета и са предадени на ръководството на Центъра. На следващия ден, [[30 март]], успехът на демонстрацията е потвърден и е взето решение за провеждане на следващата демонстрация.<ref name="SFN-Timeline" /><ref>{{en икона}} {{cite news | title = Jules Verne receives go for the next step | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = [http://www.esa.int/SPECIALS/ATV/SEMIUAR03EF_0.html}}</ref>
 
=== Демонстрационен ден 2 ===
[[Картинка:Atv approach.jpg|мини|250п|Демонстрационен ден 2 - – „Жул Верн“ на 11 метра от МКС]]
На [[31 март]] в 10:26 UTC корабът поема към точка S<sub>1</sub>. През следващите няколко часа той постепенно приближава станцията, за да достигне в 16:37 в точка S<sub>41</sub>, на 11 метра от скачващия възел на модула „Звезда“. След достигането и&#768; „Жул Верн“ потвърждава, че следи успешно скачващия възел на станцията. През цялото време той е следен от космонавта [[Юрий Маленченко]], който има задачата при възникване на опасност за станцията да подаде команда за прекъсване на сближаването.
 
Line 88 ⟶ 87:
Скачването е определено като „почти перфектно“ от управляващия екип. (Отклонението при позициониране на кораба е между 5 и 10 cm, което превишава максималното по спецификация отклонение на апаратурата за позициониране, но е напълно в рамките на допустимото за скачване.)
 
След скачването астронавтите влизат за малко в „Жул Верн“ и поставят [[въздушен филтър]] (air scrubber) — – устройство, което да пречисти [[въздух]]а в кораба от летящи прашинки и нежелани [[газ]]ове, натрупали се през едномесечния му престой в космоса. Люкът е затворен за един ден, докато филтърът свърши работата си. След това е отворен наново и пренасянето на товарите започва.
 
== Дейности по време на полета заедно с МКС ==
Line 138 ⟶ 137:
 
== Отделяне от МКС и деорбитиране ==
На [[18 юли]] генералният директор на [[Европейска космическа агенция|ЕКА]] Жан-Жак Дорден съобщава, че отделянето на „Жул Верн“ от МКС се планира за периода между 5 и 22 септември, а деорбитирането му — – за [[29 септември]].<ref>{{en икона}} {{cite news | title = ISS crew inspired by vision and dreams of Jules Verne | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaCP/SEMJNSWIPIF_index_0.html}}</ref> На [[2 септември]] е уточнено, че отделянето ще стане на [[5 септември]], в 21:30 GMT.
 
=== Подготовка ===
Line 161 ⟶ 160:
В 12:58 часа, чрез 15-минутно включване на главните двигатели е извършена втората деорбитираща маневра. Тя забавя кораба до около 7,6 km/s, и той навлиза в 13:31 ч. в земната атмосфера на височина около 120 km, над необитаем участък на [[Тихи океан|Тихия океан]] на изток от [[Австралия]] и на изток-североизток от [[Нова Зеландия]]. На височина около 75 km корабът се разпада (очаквало се е това да стане на височина 65 km) и последните остатъци от него достигат повърхността на океана 12 минути по-късно, на около 2000 км на изток от Нова Зеландия<ref>{{en икона}} {{cite news | title = Successful re-entry marks bright future for ATV | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaCP/SEME556EJLF_index_0.html}}</ref><ref>{{en икона}} {{cite news | title = Jules Verne re-entry video | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaCP/SEMI696EJLF_index_0.html}}</ref>. Очаква се първо да са се отчупили слънчевите батерии (около две и половина минути след навлизането в атмосферата), след това да са се разпаднали скачващият възел, защитното покритие и накрая основните структурни елементи.
 
Освен от астронавтите в МКС, чрез руския ултравиолетово-спектрометричен инструмент ФИАЛКА, навлизането се следи чрез мощни [[Видеокамера|камери]] и [[спектрометър|спектрометри]] и от два наблюдателни самолета — – един Gulfstream-V и един DC8. Целта на следенето е да се наблюдава точната последователност на разпадането и изгарянето на кораба в земната атмосфера. Чрез анализ на спектъра на горене в различните моменти се прави преценка кога кои елементи на кораба изгарят (Различните елементи съдържат различни материали, с различен спектър на горене — – защитните панели и корпусът са предимно от [[алуминий]], горивните резервоари от [[Титан (елемент)|титан]], и т.н.). Камерите помагат да се установи как точно се разпада корабът. Тази информация се сравнява с информацията от компютърния модел на разпадането му, за да бъде моделът усъвършенстван и използван при проектирането на бъдещ вариант на кораба с модул за обратно връщане на Земята.
 
== Технически проблеми ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жул_Верн_(АТК)“.