Кримска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт → Шаблон:Военен конфликт
Редакция без резюме
Ред 11:
|командир1 = {{флагче|Франция}} [[Наполеон III]]<br>[[Картинка:Flag of the Ottoman Empire.svg|border|22px]] [[Абдул Меджид]]<br>[[Картинка:Flag of the Ottoman Empire.svg|border|22px]] [[Омар паша]]<br>[[Картинка:Flag of the Ottoman Empire.svg|border|22px]] [[Искендер паша]]<br>[[Картинка:Flag of the Ottoman Empire.svg|border|22px]] [[Ахмед паша]]<br/>{{флагче|Великобритания}} [[Джордж Хамилтън Гордън]]
|командир2 = [[Картинка:Flag_of_Russia.svg|border|22px]] [[Николай I (Русия)|Николай I]]<br>[[Картинка:Flag_of_Russia.svg|border|22px]] [[Александър Меншиков (офицер)|княз Меншиков]]<br>[[Картинка:Flag_of_Russia.svg|border|22px]] [[Павел Нахимов]]
|сила1 = общо: 1 000 000<br>Османска империя - – 300 000<br>Франция - – 400 000<br>Англия - – 250 000<br>Сардиния - – 15 000<br>Немци - – 4 250<br>Швейцарци - – 2 200
|сила2 = Русия - – 700 000<br>българи - – 4 000<br>гръцки доброволци
|жертви1 = общо: 374 600 убити и починали
|жертви2 = 143 000 убити и починали
}}
 
'''Кримската война''' (октомври 1853 - – февруари 1856) е военен конфликт между [[Русия]] и съюз между [[Османската империя]], [[Франция]], [[Британската империя]], [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]] и [[Графството Насау]].
 
Войната е част от дълъг конфликт между главните европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на конфликта се развива на [[Кримския полуостров]], но военни действия се провеждат и на [[Балканите]], в [[Кавказкия регион]], [[Балтийско море]] и [[Тихия океан]].
Ред 42:
===Обсада на Севастопол===
{{основна|Обсада на Севастопол (1854-1855)}}
През септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат [[Севастопол]] - – база на руския черноморски флот. Руснаците потапят корабите си, за да блокират пристанището и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите [[Павел Нахимов|Нахимов]] и [[Владимир Корнилов|Корнилов]], градът пада на [[9 септември]] [[1855]] г. след тежки артилерийски бомбардировки.
 
===Военни действия в други райони===
Ред 61:
Първоначално руското правителство гледа на настоятелството с подозрение, но възможността за използване на българите в хода на войната изглежда примамлива и скоро опасенията са приглушени. Нещо повече – Главната квартира на Дунавската армия привлича Никола Палаузов за координатор между военните власти и българската емиграция.
 
Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. - – след преминаването на руската армия в [[Добруджа]] и обсадата на [[Силистра]]. Доброволците са наречени '''волунтири''' активна дейност в организирането им развива д-р [[Иван Селимински]].
 
Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в [[Добруджа]] започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като [[Варна]]. Това предизвиква [[Бежанец|бежанска]] вълна, като около 7 хиляди българи заминават за [[Бесарабия]], но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.{{hrf|Дойнов|2005|119-124}}
Ред 85:
* [http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=91 Български доброволци в Кримската война ]
* [http://chitanka.info/lib/text/5773/30 Просветното движение в България след Кримската война ]
 
 
{{Руско-турски войни}}