Уикипедия

Арабско кралство Сирия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка}}
[[Image:FEisalKingdom.png|thumb|450px300px|Арабското кралство Сирия съществува [[де факто]] в периода 8 март - 24 юли 1920]]
'''Арабско кралство Сирия''' ({{lang-ar|المملكة السورية العربية}}<br />на [[латински]]: al-Mamlakah al-Sūriyya al-‘Arabīyah) е първата съвременна арабска държава.
 
Просъществува по-малко от една година (8 март - 24 юли 1920), а създаването й оказва трайно влияние върху арабския свят, {{източник|което се усеща и до днес.|2015|10|05}}
 
След поражението на Османската империя в Сирия по време на [[Първа световна война|Първата световна война,]] британските сили под командването на маршал [[Едмунд Аленби]] влизат в [[Дамаск]] през 1918 г., придружени от войските на [[Арабско въстание|арабските бунтовници]] предвожданиначело отс Фейсал, син на Шариф Хюсеин от Мека. Файсал прогласява през октомври 1918 г. създаването на първото прелиминарно общоарабско правителство в Дамаск, което излъчва Али Рида Баша ар-Рикаби за военен губернатор. Това първо правителство въвежда нова администрация в местната власт в големите сирийски градове, като определя и панарабски флаг за цяла Сирия. Арабите възлагат големи надежди на британците, че ще се придържат и изпълнят поетите ангажименти към арабското освободително движение.
 
Скоро става безпощадно ясно от фактическите действия на Антантата в района, честават съществуваясни последиците от тайнотайното [[споразумение Сайкс-Пико]]. На 26 ноември 1919 г. британските войници се оттеглят от Дамаск, за да избегнат военен сблъсък с френските военни сили.▼
Файсал прогласява през октомври 1918 г. създаването на първото прелиминарно общоарабско правителство в Дамаск, което излъчва Али Рида Баша ар-Рикаби за военен губернатор.
 
Това първо правителство въвежда нова администрация в местната власт в големите сирийски градове, като определя и панарабски флаг за цяла Сирия. Арабите възлагат големи надежди на британците, че ще се придържат и изпълнят поетите ангажименти към арабското освободително движение срещу старата османска власт и администрация.
 
▲Скоро става безпощадно ясно от фактическите действия на Антантата в района, че съществува тайно [[споразумение Сайкс-Пико]]. На 26 ноември 1919 г. британските войници се оттеглят от Дамаск, за да избегнат военен сблъсък с френските военни сили.
 
Файсал многократно пътува до Европа от ноември 1918 г. в опити да убеди Париж и Лондон да променят позицията си, но без успех. След въвеждането на френската армия в отредената й по споразумението територия, генерал Анри Гуро е назначен за върховен комисар на Сирия и Киликия.
Line 19 ⟶ 15:
Постепенно отношението на арабите към победителите от Антантата започва да се променя, въпреки че Файсал постига компромис с френския премиер [[Клемансо]] и ционисткия лидер [[Хаим Вейцман]] по въпроса за еврейската имиграция към Палестина. Мюсюлмански антихашимитски бунтове избухват първо в ливанските планини Ливан и Антиливан, чието арабско и предимно ислямско изповядващо население не желае да бъде включвано в новата най-вече християнска държава [[Велик Ливан]].
 
През март 1920 г. Сирийският национален конгрес в Дамаск, оглавяван от Ал Атаси Хашим, приема резолюция, станала известна като споразумението Фейсал-Клемансо. Конгресът обявява независимостта на Сирия в естествените й граници (включително Палестина) и обявява за арабски крал Фейсал. Конгресът също така обявява създаването на тесен политически и икономически съюз със съседен Ирак, изисквайки независимост и за тази подмандатна британска територия населена с араби. Арабското правителство начело с Али ар-Рида Рикаби встъпва в длъжност на 9 май 1920 г. Предходно на 25 април става ясно за подписания [[Севърски договор]] по силата на който Палестина, [[Трансйордания]] и [[Ирак]] остават под британски мандат. Сирия е залята от протести. Новото правителство въвежда задължителна военна служба и отпочвазапочва финансиране на редовна армия.
 
Тези актове предизвикват ответна реакция на Франция, а маронитската патриаршия осъжда действията като "държавен преврат". В Бейрут, християнската преса изразява своята неприязън към правителствените решения на крал Файсал. Ливанските националисти се възползват от избухналата криза, за да свикат Съвета на християнските лидери в Баабде на 22 март 1920 г., който обявява независимостта на Ливан.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Арабско_кралство_Сирия“.