Падане на Константинопол (1453): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30:
 
== Обсадата ==
Същинската обсада на Константинопол започва на 5 април 1453 година, когато султан Мехмед II разполага войските си на две и половина мили от градските стени.{{hrf|Имбър|2000|215}} Срещу колосалната османска армия, състояща се от близо 160 000 души, император [[Константин XI Палеолог]] успява да събере около 7 500 войници, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към [[Фераро-Флорентинска уния|църковната уния]], сключена от техните императори, не изпитват желание да воюват.
 
На 7 април османските войски се доближават на четвърт миля от стените и се разгръщат по цялата им дължина, като самият султан с еничарите установява лагера си в центъра срещу [[Топкапъ|Романовата порта]]. На левия фланг към [[Златен рог|Златния рог]] са анадолските войски, а на десния към [[Мраморно море]] - – румелийските, като сръбския контингент е разположен срещу [[Едирнекапъ|Адрианополската порта]]. Османските войски се окопават и позиционират артилерията си, а сръбските сапьори започват да подкопават стените на града. На 12 април до града достига и османския флот, който хвърля котва срещу [[Долмабахче]].{{hrf|Имбър|2000|215-216}}
 
Османските сили започват да обстрелват крепостните стени като първоначално не предприемат други маневри. През нощта на 18 април малък османски отряд напада стените и е отблъснат. На 20 април три генуезки и един византийски кораб успяват да пробият блокадата и влизат в константинополското пристанище, нанасяйки значителни щети на османския флот, в резултат на което неговият командващ [[Балтаоглу Сюлейман]] е лишен от постовете и имотите си. Този неуспех предизвиква брожения в османския лагер, където великият везир [[Чандарлъ Халил]] се противопоставя на обсадата и дори тайно саботира военните действия.{{hrf|Имбър|2000|216-218}}
Ред 47:
Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на 30 май 1453 година.{{hrf|Имбър|2000|224}} Малко по-късно на османците се предава и генуезката колония [[Галата]], която успява да си издейства известна автономия.{{hrf|Имбър|2000|225}} През юни султанът нарежда екзекуцията на великия везир [[Халил Чандарлъ]] и силно ограничава властта на рода [[Чандарлъ]], който в продължение на десетилетия излъчва повечето османски велики везири.{{hrf|Имбър|2000|226}}
 
Падането на Константинопол в 1453 г. и превръщането на главната [[катедрала]] на [[християнство]]то [[Света София (Константинопол)|Света София]] в [[джамия]] е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[средновековие]]. Същата година пада и последният непокорен от турците град на днешната територия на България - – [[Несебър]].
 
Последните остатъци от някога великата империя – [[Пелопонеско деспотство|Морея]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]] – попадат под турска власт съответно през [[1460]] и [[1461]] година.
 
[[Константин XI Палеолог]], в чиито [[вена|вени]] е текла немалко българска [[кръв]] - – и по майчина и по бащина линия, е [[канон]]изиран за [[светец]]. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговият гроб е построена малката църква „Въведение "Въведение Богородично"Богородично“ <ref>[http://www.atlantaserbs.com/learnmore/monasteries_and_towns/Greek-Ort-Constantinople.htm |Church of the Mother of God and the Aghiasma - – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye]</ref>в кв. Вефа при акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото непрестанно горящо над гроба е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г. когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
 
== Бележки ==