Константин II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Видинско царство, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 3:
| изображение за личността=
| описание на изображението=Монета на цар Константин II Асен
| управление=[[1396]] – [[1422]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 31:
През [[1404]] г. Константин II е посочен от император [[Сигизмунд Люксембургски]] като владетел на България наравно с деспот Стефан за [[Рашка]] и [[войвода]]та Мирчо за [[Влашко]] в писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците. Същата година цар Константин отхвърля васалитета си към Султана и заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]] при което османците са отхвърлени от източните и западни български земи.
 
Около [[1408]] г. Константин II дава крепости, вероятно в района на [[Ихтиман]], на феодала Каралюк или Новак, което става повод османците да организират поход срещу него, воден от [[Сюлейман Челеби]] – син на [[Баязид I|Баязид I Светкавицата]]. През [[1413]] г. османците предприемат поредния поход към българските земи, предвождани от [[Муса Кесиджия]], Константин II е прогонен в [[Кралство Унгария]], но същата година [[султан]] [[Мехмед I]] побеждава Муса Кесиджия. В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария и последните български територии падат под османска власт, ако не се смята днешното Южно българско черноморие, което е управлявано от [[Византия|византийците]] и е покорено едва при падането на [[Константинопол|Цариград]] през 1453 г.
 
Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в [[Унгария]] и при [[Стефан Лазаревич]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Противно на общоразпространеното мнение, не е исторически доказано да е напускал окончателно [[Видин]] още от 1396 г.
Ред 39:
* Според византийската хроника на [[Псевдо-Сфранцис]], в битката при Чамурлий (дн. с. Калково, Софийско) през [[1413]] г. на страната на султан [[Мехмед I]] срещу [[Муса Челеби]] се сражават войските на „''владетелите'' на Сърбия и България и на Василевса“ (под „василевс“ се има предвид византийския император [[Мануил II Палеолог]]);
* Пак по повод същите събития византийският историк [[Михаил Дука]] дава следната информация: „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на [[Янина]], деспота на Лакедемония, княза на Ахая…“ т. е. уж изчезналата от картата на [[Европа]] България има „[[посланик]]“;
* В хрониките на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]] от [[1414]]-[[1418]] г. неизменно присъства гербът на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях – царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар [[Иван Шишман]];
* През 1396 г., когато Видинското царство би трябвало вече окончателно да е паднало, няма данни за превръщането му в турски [[Санджак (административна единица)|санджак]]. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи едва през [[1430]] г.
 
При въстанието на Шишмановия син [[Фружин]], известно в историографията и като [[въстание на Константин и Фружин]], от [[1408]]-[[1413]] г. най-вероятно Константин II, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд Люксембургски християнска коалиция срещу османците, всъщност едновременно е подкрепил и братовчед си Фружин в опита му да отвоюва бащините си владения.
 
Константин II Асен умира на [[17 септември]] [[1422]] г. в [[Белград]] – това е отбелязано от няколко независими източници:
* от [[Константин Костенечки]];
* в [[Руски хронограф|Руския хронограф]];
Ред 51:
 
== Източници ==
* [[Пламен Павлов|Павлов, Пл.]], ''[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm „''Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на средновековна България''“], 2006 г.
* Тютюнджиев, Ив. и Павлов, Пл., „''Българската държава и османската експанзия 1369–1422''“, Велико Търново, 1992.