Йордан Соколов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
|наставка =
|портрет =
|длъжност = [[МинистерствоМинистър на вътрешните работи на България|Министър на вътрешните работи]]
|мандат_нач = [[8 ноември]] [[1991]]
|мандат_край = [[30 декември]] [[1992]]
Ред 23:
|мандат_край2 = [[5 юли]] [[2001]]
|президент2 = [[Петър Стоянов]]
|год_мандат_президент2 = 1997-2002
|вицепрезидент2 =
|назначен от2 = [[38 Народно събрание]]
Ред 34:
|генерал-губернатор2 =
|предшестван от2 = [[Благовест Сендов]]
|наследен от2 = [[Огнян Герджиков]]
|роден_дата = {{Дата на раждане и години|1933|7|18|1}}
|роден_място = [[София]], [[България]]
Ред 64:
}}
 
'''Йордан Георгиев Соколов''' е [[България|български]] юрист, [[политик]] и държавник, [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]], [[народен представител]] в [[37 Народно събрание|37<sup>-мото</sup>ото]], [[38 Народно събрание|38<sup>-мото</sup>ото]] и [[39 Народно събрание|39<sup>-то</sup>ото Народно събрание]]. [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] на 38<sup>-тото</sup>ото народно събрание.
 
== Биография ==
==== Ранен живот и образование ====
Йордан Соколов е роден на [[18 януари]] [[1933]] г. в [[София]], [[България]]. Баща му [[Георги Соколов (юрист)|Георги Соколов]] е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на [[Народна партия|Народната партия]] и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]].
 
==== Професионална кариера ====
От 1956 до 1958 г. е секретар в [[Държавния арбитраж]], а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на юристите в България|Съюза на юристите в България]] и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите ''„Адвокатска защита“'' и ''„Адвокатска защита в гражданския процес“'' и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия.
 
==== Политическа кариера ====
Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за [[7 Велико Народно събрание|Седмо Велико народно събрание]]. През 1990 г. е избран за член на [[Централната избирателна комисия]] от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента [[Жельо Желев]]. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя [[Протест на тридесет и деветимата|стачката на 39-те]]. В [[Правителство на Филип Димитров|правителството]] на [[Филип Димитров]] той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите [[Иван Костов]] и [[Светослав Лучников]] става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "[[Кинжали]]"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на [[СДС]] за следващ министър-председател.
 
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на [[Петър Стоянов]]. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията. Заедно с [[Екатерина Михайлова]] е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх [[Диодор Йерусалимски|Диодор]] за [[Орден на Светата гробница|Рицар на Светата гробница]].
 
През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия. Йордан Соколов се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на [[правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството]] на [[Симеон Сакскобургготски]]. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия [[Демократи за силна България]], в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През [[2005]] г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през [[2011]] г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с [[БСП]].
 
Йордан Соколов е женен. Съпругата му проф. [[Ева Соколова]] има 2 дъщери.
Ред 86:
* „Орден на Серафима“ ([[Швеция]])
* Велик кръст на „Ордена на Светата гробница“ ([[Йерусалимска патриаршия]])
* През [[2012]] г. е [[Носители на орден Св. св. Кирил и Методий|удостоен]] с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден Св. св. Кирил и Методий]] първа степен.<ref>Указ № 391 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.</ref>
 
== Използвана литература ==