Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Сръбски историко-географски области → Шаблон:Историко-географски области в Сърбия |
Редакция без резюме |
||
Ред 65:
=== Поморавието по време на Втората световна война ===
В [[1941]] г. [[българска войска|български войски]] и [[администрация]] заемат отново и първоначално най-източните части на областта - [[Пиротски окръг|Пиротско]] и [[Вранско (област)|Вранско]], които са директно включени в състава на Царство България. По време на това второ българско управение
По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], {{източник|[[Българската армия]] на практика заема цялата територия на остатъчна Сърбия|2015|10|06}}, формирайки [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]]. Следва да се отбележи обстоятелството, че с изключение на територията на т.нар. [[Ужичка република]], {{източник|на остатъчната сръбска територия по време на войната, [[съпротива]]та е с интензитета на тази в Царство България.|2015|10|06}}
На 5 септември [[1944]] г. във връзка с обявената от СССР на Царство България война, положението в Поморавието става изключително сложно, особено предвид изпълнението на т. 2 от [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Новата отечественофронтовска власт в България, начело с [[Кимон Георгиев]] обявява война на Третия Райх и през октомври 1944 г.
==Език==
=== Езикова диглосия ===
Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са [[западни български говори]], които притежават с незначителни особености всички останали характеристики както на [[български език]], но при продължителна и
==== Особености ====
{{основна|Косовско-моравски говор}}
Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че
Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
Ред 89:
[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава [[Гаврил Занетов]], който в 1917 г. обикаля цялата долина на река Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението. Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване. Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
Другото наименование на моравските говори - [[левачки говор]], идва от името на Левачкия регион, намиращ се зад [[планина]]та [[Ухор]] - вляво от река Велика Морава. {{източник|[[Левач]] се определя от сръбските езиковеди, за регион представящ типичния моравски говор.|2015|10|06}}
== Етнография ==
Ред 102:
=== Архитектура ===
Запазилите се до днес исторически постройки, а това са храмове, притежават екстериорно чертите на[[Моравски
== Етноложки обобщения ==
| |||