Поморавие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Сръбски историко-географски области → Шаблон:Историко-географски области в Сърбия
Редакция без резюме
Ред 65:
 
=== Поморавието по време на Втората световна война ===
В [[1941]] г. [[българска войска|български войски]] и [[администрация]] заемат отново и първоначално най-източните части на областта - [[Пиротски окръг|Пиротско]] и [[Вранско (област)|Вранско]], които са директно включени в състава на Царство България. По време на това второ българско управение, тук не стават никакви по-значими смутове, различни от обстановката в старите предели на Царството. Образувани са новите български общини [[Пирот]], [[Цариброд]], [[Бабушница]], [[Босилеград]], [[Сурдулица]], [[Враня]] и [[Буяновац|Бояново]], а към общините [[Кула (България)|Кула]], [[Видин]] и [[Белоградчик]] са придадени землищата на няколко владени дотогава от [[Сърбия]] български села.
 
По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], {{източник|[[Българската армия]] на практика заема цялата територия на остатъчна Сърбия|2015|10|06}}, формирайки [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]]. Следва да се отбележи обстоятелството, че с изключение на територията на т.нар. [[Ужичка република]], {{източник|на остатъчната сръбска територия по време на войната, [[съпротива]]та е с интензитета на тази в Царство България.|2015|10|06}}
 
На 5 септември [[1944]] г. във връзка с обявената от СССР на Царство България война, положението в Поморавието става изключително сложно, особено предвид изпълнението на т. 2 от [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Новата отечественофронтовска власт в България, начело с [[Кимон Георгиев]] обявява война на Третия Райх и през октомври 1944 г. отпочвазапочва бойни действия "за освобождението на Югославия", предавайки цялата област отново на възстановена Югославия след края на Втората световна война, което е и юридически скрепено с т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)]]. Отново и повторно цялото Поморавие със Западните покрайнини (с изключение на една съвсем незначителна част от [[Понишавие]]то) влизат в състава на [[Социалистическа република Сърбия]].
 
==Език==
=== Езикова диглосия ===
Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са [[западни български говори]], които притежават с незначителни особености всички останали характеристики както на [[български език]], но при продължителна и надвековнавековна сърбизация на населението. {{източник|По тази причина за областта е характерна [[диглосия]]та, но не и [[диграфия]]та наблюдавана за сръбския език.|2015|10|06}} В Поморавието се пише на [[сръбска кирилица]], и подобно на [[Вардарска Македония]] официализирано се използва знака [[j]], известен още от времето на т.нар. [[вукова реформа]] като [[копитарица]]. За по-голяма част от областта е характерен т.нар. [[моравски говор]], който посредством [[смедеревско-вършецки говор|смедеревско-вършецкия говор]] образува с езика на [[банатски българи|банатските българи]] единен [[диалектен континуум]].
 
==== Особености ====
{{основна|Косовско-моравски говор}}
Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че големияголемият реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език, с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашното [[Княжество Сърбия]] (и близо 2/3 от територията на [[Кралство Сърбия]] след 1878 г.).
 
Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
Ред 89:
[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава [[Гаврил Занетов]], който в 1917 г. обикаля цялата долина на река Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението. Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване. Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
 
Другото наименование на моравските говори - [[левачки говор]], идва от името на Левачкия регион, намиращ се зад [[планина]]та [[Ухор]] - вляво от река Велика Морава. {{източник|[[Левач]] се определя от сръбските езиковеди, за регион представящ типичния моравски говор.|2015|10|06}}
 
== Етнография ==
Ред 102:
 
=== Архитектура ===
Запазилите се до днес исторически постройки, а това са храмове, притежават екстериорно чертите на[[Моравски третиястил|моравския от три последователни стила:стил]].
# [[Рашки стил]]
# [[Вардарски стил]]
# [[Моравски стил]]
 
Тези архитектурни стилове отразяват хронологически историческия развой на кралство Рашка. Първоначалният стил е характерен и е свързан с долината на Поибрието, втория - с [[Повардарие]]то, а третия - с Поморавието. Това обстоятелство разкрива и етническата детирминираност, свързаност и цялост на Поморавието с Македония и Поибрието. Тези стилове показват също така и историческия развой, тежнения и копнежи на населението от тези три област на основата на православната вяра. Алтернативно, на територията Западна Сърбия се образувала след т.нар. [[дежевско споразумение]] друго кралство - [[средновековно кралство Сърбия]].
 
== Етноложки обобщения ==