Босненска бановина: Разлика между версии

факт
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Страницата е вече обвързана с Уикиданни: 1 МЕП беше премахнат
факт
Ред 11:
Мануил I Комнин, който освен василевс е и син на унгарския крал успява да възвърне доминацията от предходните векове (от 395 г. до византийско-българския сблъсък по времето на [[Симеон Велики]]) над сръбските земи. Тази византийска доминация над сръбските земи е краткотрайна, но наложения посредством Неманя негов втори син за сръбски престолонаследник - [[Стефан Първовенчани]] (встъпил предвидливо преди това в династичен брак с [[Евдокия Ангелина]]) успява държавно-доктринално да прикачи поне Рашка към семейството на народите на византийския [[василевс]], а не към [[папство]]то. За целта Мануил I Комнин подарил на Стефан Неманя, като негов васал, областта [[Дендра]]. Тази територия ведно със съседната на [[българско землище|българските земи]] [[Стара Рашка]] (търпяла значимо предходно българско и православно влияние), която отдавна била интегрирана към православния свят, станала опорна за византийското имперско, а и православно влияние и в останалите средновековни сръбски земи и в частност в загорската Босна, понеже приморските сръбски области отдавна търпели западно, респективно католическо и [[Република Венеция|венецианско]] влияние.
 
{{факт|За целите на византийската дипломация на [[Петрова църква]] бил свикан голям събор, насочен срещу богомилската ерес, която намерила най-благодатна почва в изолираните босненски земи. От 1180 г., със смъртта на Мануил I Комнин, сръбските земи отново станали арена на противопоставяне между Византия (респективно наследена от България) и Унгария (която била в лична уния с Хърватия). Най-ожесточения сблъсък бил за доминация именно над босненските сръбски земи, които от 1180 г. се сдобили отново със статут на банство в рамките на средновековното Унгарско кралство. Византия разчитала на [[Неманичи]]те, но след [[обсада на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от кръстоносците излязла от геополитическата игра. Въпреки този развой на събитията, Неманичите в Рашка и в частност Стефан Първовенчани, се ориентирали твърдо към православието, въпреки че, папа Хонорий III коронасял Първовенчани през 1217 г. за крал, а Рашка придобила статут на кралство, пък макар и православно по подобие на България от времето на Калоян.|2015|10|6}}
 
== Прерастване в кралство ==
{{факт|След въздигането на [[Стефан Душан]] за [[цар]] на [[Великден]] през 1346 г. в Скопие, и своеобразното принизяване на кралската титла на Неманичите, католическото и в частност унгарското влияние над сръбските земи и конкретно в Босна се видяло застрашено от гледна точка на титулатурата, тъй като византийския василевс претендирал за вселенско светско първенство, а титлата цар носела по-висок престиж сред владетелите и народите. Въпреки това, предвид османската опасност за Балканите, до [[Чирменска битка|Чирменската битка]] с края на [[Душаново царство|Душановото ца]]рство, западния католически свят не предприел някакви стъпки за въздигане на ново славянско, респективно сръбско кралство. Този момент настъпил точно преди [[Косовска битка|Косовската битка]] с цел да обедини сърбите за отпор на азиатските нашественици - османците. Твъртко I бил въздигнат за крал над гроба на най-тачения сръбски православен светец по геополитически причини, а босненското банство придобило държавен статут за първи път в историята си в международен план.|2015|10|6}}
 
{{факт|Първата босненска кралица станала [[Доротея Българска]].|2015|10|6}}
 
=== Босненски банове на унгарска служба ===