Разлика между версии на „Второ сръбско въстание“

факт
м (Нов ключ за Категория:Второ сръбско въстание: „ “, ползвайки HotCat)
(факт)
Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.
 
{{факт|Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с [[Маршали Али паша]], което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, [[Ичков мир|Ичковия мир]] и [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]] (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на [[1817]] г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] или по-скоро особен статут.|2015|10|6}} Същата година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
 
== От въстание към автономно княжество с нови български територии ==
{{факт|На [[24 март]] [[1826]] г., [[Руска империя|руският]] [[посланик]] при Високата порта поставя [[ултиматум]], с който се иска прилагането на чл. 8 от Букурещкия договор. Този ултиматум предизвиква [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] ([[25 септември]] [[1826]] г.), след която се признава на Руската империя правото на протекторат над [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Княжество Сърбия|Сърбия]]. Петата статия на конвенцията потвърждава [[право|права]]та на [[Княжество Сърбия]], дадени от чл. 8 на Букурещкия договор, подчертани и от особен [[хатишериф]], който съдържа допълненията и обясненията, изработени от особена комисия в [[Цариград]] с участието и на сръбски делегати. Едва след [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] и последвалия [[Одрински мирен договор (1829)]], [[автономия]]та на т.нар. Сръбско княжество е договорно установена и международно призната, макар османски гарнизони да остават в [[Белград]] и още няколко [[крепост]]и. С [[хатишериф]]ите от [[1830]] и [[1833]] г. статута на автономното княжество е окончателно регулиран от Високата порта, а в годините [[1831]] - [[1833]] г. младото княжество успява да присъедини към територията си още шест нахии, в това число и земи в [[Тимошко]], [[Парачин]]ско и [[Крушевац|Крушевачко]]. Към момента на издаването на първия хатишериф, княжеството има около 400 000 население /от които около 1/10 [[мюсюлмани]]/, и площ 24 440 km². Съставено е от 12 [[нахия|нахии]] - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка, формирани след [[Свищовски договор|Свищовския договор]]. В [[1830]]-[[1833]] г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като княжеството успява да [[анексия|анексира]] още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на [[Високата порта|Портата]], заета с [[въстание]]то на [[Али паша]] в [[Египет]] /застрашил [[Цариград]] чрез [[поход]]а си през [[Сирия]]/.|2015|10|6}} С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на [[Княжество Сърбия]] правото на шестте нахии, като [[Първо сръбско въстание|въстанали]] с [[Карагеорги Петрович|Кара-Георги]], и които не са се присъединили към [[Милош Обренович|Милош]]евото [[Второ сръбско въстание|въстание]] през [[1815]] г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като [[български]], не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref> {{факт|Едва през [[1867]] г. османските войски са изтеглят от Белградския пашалък, и то в резултат от натиска с т.нар. [[български легии в Белград]].|2015|10|6}}
 
{{факт|Първата сръбска конституция е приета на [[15 февруари]] [[1835]] г., а до 1842 г. столица на княжеството е [[Крагуевац]], където през 1835 г. излиза и е издадена първата [[новобългарски език|новобългарска]] "[[Болгарска граматика]]".|2015|10|6}}
== Източници ==