Норманско нашествие в Англия: Разлика между версии

Англосаксонските сили пристигат на мястото на битката късно вечерта на [[13 октомври]]. Решителното сражение е на следващата сутрин и остава в историята като ''[[Битка при Хейстингс|Битката при Хейстингс]]'' от [[14 октомври]] [[1066]]. В нея отначало преимуществото е на страната на англосаксонсците, но войските на нормандския херцог обръщат развоя ѝ, а изходът ѝ става окончателно ясен, когато крал Харолд пада убит. Според най-разпространената версия, може би легендарна, последният англосаксонски крал е поразен в окото от стрела.
 
Това е ключовият момент в събитията, които днес наричаме ''Норманско нашествие''. След като не успява да влезе в [[Лондон]], Уилям се насочва към [[Уолингфърд]], където част от англосаксонската аристокрация минава на негова страна. Изправени пред възможността за продължителна обсада на столицата, останалите първенци също се отказват от по-нататъшна борба. Съпротивата до този момент е организирана от името на непълнолетния по това време законен наследник на английския престол [[Едгар ЕтълингЕтелинг]], правнук на англосаксонския крал Етълред Бавния от първата му жена, кралица Алфгифу. Именно младият Едгар обаче е начело на делегацията, която посреща Уилям при [[Бъркамстед]] и му предлага английската корона. Новият крал Уилям I е коронясан на [[Коледа]], [[25 декември]] [[1066]] в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]. Така се поставя и началото на новата [[Нормандска династия]] и на нова страница в историята на Англия.
 
Въпреки че Южна Англия бързо се предава на норманската власт, съпротивата в различни точки на страната, особено на север, продължава поне още няколко години. Незаконнородените синове на Харолд II опитват да завладеят югоизточния полуостров. Въстания избухват и в блатистите местности на [[Уелс]] и в [[Стафърд]]. Има и отделни опити за инвазия на [[Дания|датчаните]] и [[Шотландия|шотландците]]. Последната сериозна искра на съпротива е [[Бунт на графовете|Бунтът на графовете]] през [[1075]].