Уеб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
преподреждане |
||
Ред 16:
След 2002 г. достъпът до високоскоростен Интернет бързо нараства и се утвърждават успешни бизнес модели, базирани на World Wide Web, като тези на [[Google]], [[eBay]] и [[Amazon.com]]. През следващите години възникват масови [[Социална мрежа|социални мрежи]], като [[MySpace]] и [[Facebook]]. Широко се разпространяват форми за споделяне на съдържание, като [[блог]]овете, или системи, при които съдържанието се създава и поддържа от самите потребители, като [[Уикипедия]]. Този нов модел за обмен на информация между множество индивидуални потребители често се описва с понятието [[Web 2.0]].
== Терминология ==
[[File:Internet Key Layers.png|thumb|Уеб функционира като надстройка на Интернет. Появата на един от първите браузъри [[Mosaic]] изиграва
Термините Интернет и Уеб биват употребявани често без да се прави разлика между тях, но те са за различни неща. Интернет е глобалната система от взаимно свързани [[компютърни мрежи]], докато уеб е една от услугите, предлагани по Интернет. По-конкретно, Уеб е колекцията от документи и други ресурси, които са свързани посредством [[хипервръзка|хипервръзки]] и [[URL]], намиращи се на [[уеб сървър|уеб-сървъри]], които биват доставяни на потребителите с [[уеб браузър|уеб-браузъри]]<ref>{{cite web|title=The W3C Technology Stack|url=http://www.w3.org/Consortium/technology|publisher=World Wide Web Consortium|accessdate=21 April 2009}}</ref>.
== Уеб страници ==
[[Файл:Screenshot bg World Wide Web.png|мини|250п|Уеб страница от Уикипедия]]▼
Информацията в Уеб се съдържа в [[хипертекст]]ови документи или информационни ресурси, наричани [[Уеб страница|уеб страници]]. Обикновено те са в [[HTML]] или [[XHTML]] формат и дават възможност за придвижване (навигиране) към други уеб страници с помощта на [[Хипервръзка|хипервръзки]]. Уеб страниците могат да се състоят от статичен текст или друго съдържание, съхранявано във файловата система на уеб сървъра (''статични уеб страници''), или да бъдат генерирани от софтуер на сървъра при заявка за четене на страницата от браузър (''[[Динамична уебстраница|динамични уеб страници]]'').▼
Най-често уеб страниците са групирани в [[Уеб сайт|уеб сайтове]]: съвкупности от страници, които се допълват функционално, имат сходен дизайн и обикновено са разположени в един [[домейн]] и на един уеб сървър. Има сайтове, които съдържат голям брой страници. Например Уикипедия съдържа милиони страници с различно съдържание и функционалност – енциклопедични статии, страници за обсъждане, прозорци за редактиране, списъци на редакторите на дадена статия и други.▼
Все по-често се създават [[интерактивност|интерактивни]] [[уеб приложение|уеб приложения]], като един от похватите е [[Ajax (програмиране)|Ajax]]. При него се използва асинхронен обмен на малки порции данни „зад кадър“, като така информацията на уеб страницата се променя само частично и тя се зарежда по-бързо. По този начин се намалява количеството информация, трансферирано между сървъра и клиента и така се повишават скоростта и функционалността на страниците.▼
== Начин на функциониране ==
Достъпът до [[уеб страница]] или друг ресурс се осъществява или като се изпише адрес в адресната лента на браузъра, или като се щракне върху хиперлинк, наличен на друга страница. При това браузърът изпраща серия от комуникационни съобщения към уеб-сървъра за да получи достъп до, да изтегли и да изобрази страницата. През 90-те години на 20-ти век се възприемат термините ''браузване'', ''сърфиране'' или ''навигиране'' за описание на процеса на последователен достъп до уеб страници. Още в началото маркетинговите агенции започват да изследват поведението на потребителите в Уеб, за да използват максимално потенциала му за [[реклама]].<ref>{{cite journal|last=Muylle|first=Steve|author2=Rudy Moenaert |author3=Marc Despont |title=A grounded theory of World Wide Web search behaviour|journal=Journal of Marketing Communications|year=1999|volume=5|issue=3|page=143|url=http://www.ingentaconnect.com/content/routledg/rjmc/1999/00000005/00000003/art00004|doi=10.1080/135272699345644}}</ref>.
Line 44 ⟶ 55:
Браузърът анализира ({{lang-en|parses}}) този HTML [[програмен код]] и интерпретира командите (<syntaxhighlight lang="html" inline><title></syntaxhighlight> за заглавията, <syntaxhighlight lang="html" inline><p></syntaxhighlight> за абзаците) така, че да форматира текста. Освен текст, уеб страниците могат да съдържат и хипервръзки към други ресурси като снимки, [[скрипт]]ове, [[Cascading Style Sheets]] (CSS), които имат значение при изобразяването. Браузърът тогава отправя допълнителни HTTP заявки към уеб сървъра за тези и други Интернет медийни формати. След получаването на необходимото съдържание от уеб сървъра, браузърът изобразява страницата.
===
Повечето уеб страници съдържат хипервръзки, водещи към различни уеб ресурси: подстраници, препратки към други сайтове, файлове за сваляне и други. В HTML кода на страницата това се програмира по следния начин: „''<nowiki>http://example.org/wiki/Main_Page</nowiki>''“>''Example.org, a free encyclopedia''<nowiki></a></nowiki>. Синтаксисът е следният: тагът за хиперлинк <code><a href=</code>„В кавички се поставя на къде сочи
Обединените по този начин ресурси, свързани помежду си чрез хипертекст линкове се нарича мрежа (уеб) от информация. Публикация в Интернет се нарича по наименованието първо дадено от Тим Бърнърс – WorldWideWeb (УърдУайдУеб) (в оригинал изписването е било с т. нар. КамелКейс, което по-късно било преустановено) през ноември 1990 г.
=== Уеб
Стандартизираните указатели за мрежовия адрес на даден ресурс в Интернет или друго пространство се наричат ''Унифициран локатор на ресурси'' ({{lang-en|Uniform Resource Locator}}, URL). Всяка уеб страница има URL, който я идентифицира по уникален начин. Той определя не само адреса в мрежата, но и типа на обекта на конкретния web-възел и идентификатор за метода на достъп до дадения обект. Последната версия на стандарта, дефиниращ [[синтаксис]]а и [[семантика]]та на URL e RFC 3986. В него URL се определя като частен случай на [[URI]] (Uniform Resource Identifier).
▲[[Файл:Screenshot bg World Wide Web.png|мини|250п|Уеб страница от Уикипедия]]
URL обикновено се състои от три части:
▲Информацията в Уеб се съдържа в [[хипертекст]]ови документи или информационни ресурси, наричани [[Уеб страница|уеб страници]]. Обикновено те са в [[HTML]] или [[XHTML]] формат и дават възможност за придвижване (навигиране) към други уеб страници с помощта на [[Хипервръзка|хипервръзки]]. Уеб страниците могат да се състоят от статичен текст или друго съдържание, съхранявано във файловата система на уеб сървъра (''статични уеб страници''), или да бъдат генерирани от софтуер на сървъра при заявка за четене на страницата от браузър (''[[Динамична уебстраница|динамични уеб страници]]'').
* Име на протокола, който ще се използва за транспортиране на ресурса
* Име на компютъра, върху който се съхранява ((използва се и съчетанието „се хоства“, от [[хостинг]])) ресурсът
▲Най-често уеб страниците са групирани в [[Уеб сайт|уеб сайтове]]: съвкупности от страници, които се допълват функционално, имат сходен дизайн и обикновено са разположени в един [[домейн]] и на един уеб сървър. Има сайтове, които съдържат голям брой страници. Например Уикипедия съдържа милиони страници с различно съдържание и функционалност – енциклопедични статии, страници за обсъждане, прозорци за редактиране, списъци на редакторите на дадена статия и други.
* Име на самия ресурс, дадено като път
Пълният формат на URL е следният (частите, заградени в квадратни скоби, са незадължителни):
▲Все по-често се създават [[интерактивност|интерактивни]] [[уеб приложение|уеб приложения]], като един от похватите е [[Ajax (програмиране)|Ajax]]. При него се използва асинхронен обмен на малки порции данни „зад кадър“, като така информацията на уеб страницата се променя само частично и тя се зарежда по-бързо. По този начин се намалява количеството информация, трансферирано между сървъра и клиента и така се повишават скоростта и функционалността на страниците.
<pre>протокол://[потребител[:парола]@]сървър[:порт][/път[?параметри][#фрагмент]]</pre>
=== Представката www ===
Често срещаната в [[Система за имена на домейните|системата за имена на домейните]] и
Използването на ''www'' не се изисква от конкретен технически стандарт и има много уеб сайтове, които не го използват. Например исторически първият уеб сървър е бил ''nxoc01.cern.ch''.<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://w3.org/People/Berners-Lee/FAQ.html |title=Frequently asked questions by the Press | first = Tim | last = Berners-Lee |publisher=W3C | accessdate=27 July 2009}}</ref> Според Палаци,<ref>{{икона en}} Palazzi, P (2011) [http://soft-shake.ch/2011/en/conference/sessions.html?key=earlydays 'The Early Days of the WWW at CERN']</ref> работил в ЦЕРН заедно с Тим Бърнърс-Лий, станалото популярно използване на ''www'' като поддомейн е случайно: това е била страницата на проекта World Wide Web (www.cern.ch), докато официалната страница на ЦЕРН в същото време е била info.cern.ch, но DNS записите така и не били променени и впоследствие много други организации възприели името на уеб сайта им да се предшества от ''www''. Много утвърдени официални уеб сайтове все още използват тази практика или поддомейни от вида ''www2'', ''secure'' или ''en'' за специални цели. Много от уеб сървърите са настроени така, че основният домейн (напр. ''example.com'') и поддомейнът ''www'' (напр. ''www.example.com'') се отнасят до един и същи сайт; други използват само едната от двете форми или пък пренасочват към изцяло различен уебсайт.
Line 113 ⟶ 125:
== Уеб кеширане ==
Всеки път, когато
== Бележки ==
| |||