Песен за Роланд: Разлика между версии

Ганелон урежда Роланд, Оливие и останалите перове да поемат ръководството на двайсет хилядния ариергард на франкската армия, която се оттегля на север през [[Пиренеи]]те. Четиристотин хилядна сарацинска армия е видяна от приятеля на Ролан Оливие да се приближава към ариергарда и Оливие призовава Роланд на надуе своя [[олифант (инструмент)|олифант]] (рог, направен от бивник на слон), за да привика остатъка от армията, но честта на Роланд го принуждава да се бие, а не да търси помощ, въпреки че сарацините имат голямо числено превъзходство. Първата атака на сарацините е отблъсната, но оцеляват само около триста франкски рицаря, включително Роланд и повечето от Дванайсетте перове. Сарацините започват втора атака, която е водена лично от Марсил. Скоро става ясно, че франките ще загубят. По съвета на архиепископ Турпин Роланд надува рога си, не очаквайки спасение, а надявайки се, че Карл Велики ще се върне, за да погребе телата им и да отмъсти мъченическата им смърт. Роланд надува рога си толкова силно, че Карл Велики го чува на трийсет левги разстояние, а от усилието слепоочието на Роланд се спуква и руква кръв от устата и носа му. Карл Велики се разтревожва, но Ганелон му казва, че няма за какво да се трвожитревожи и едва при третия зов на РоланРоланд императорът заповядва да му се притекат на помощ. Когато само Роланд, архиепископ Турпин и Галтер де Хюм са все още живи, Роланд успява да отсече дясната ръка на Марсил. Марсил бяга от бойното поле и е последван от оцелелите от армията му. Роланд и Турпин остават сами на полето като победители, но Турпинд е ранен на много места от сарацински копия и стрели и кърви до смърт, докато носи на Роланд ручейна вода в олифанта. Самият Роланд, макар и неранен, кърви до смърт от пробитото си слепоочие. След като Турпин умира, Роланд се качва на върха на хълм, гледащ на юг към Испания. Той спуква рога си докато бие до смърт с него неверник, който се престорил на мъртъв и се опитва да му открадне меча. След това се опитва да счупи меча си в една скала, за да не бъде отнесен като трофей, но мечът само леко се нащърбва. Ролан тогава възхвалява меча си, Дурендал, като изрежда някои светини, които са вградени в неговата дръжка, като зъб на [[Св. Петър]] и част от одеждата на [[Богородица]]. РоланРоланд умира под едно дърво, гледайки на юг и държейки меча си и рога си, а [[архангел Михаил]] и [[архангел Гавраил]] отнасят душата му в рая.