История на радиолюбителството в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Първият българин – [[радиолюбител]], в съвременния смисъл на думата, е Иван Пейчев. Той е участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] и след потушаването му напуска страната и става [[политически емигрант]] в [[СССР]]. Там получава съветски радиолюбителски [[повиквателен знак]] – EU2FB.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
 
Иван Джаков започва първата радиолюбителска дейност в България. Първоначално той конструира приемник тип „1-V-1“, за наблюдения на любителски радиовръзки на честота 7 МХц. През 1938 г. Джаков построява любителски радиопредавател с две [[радиолампа|лампи]] – [[осцилатор]] по схемата „Клап“ и [[крайно стъпало]] с [[радиолампа|лампа]] 6L6 за удвояване на честотата до 7 МХц. На '''[[24 април]] [[1938]] г.''' Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в радиотелеграфен режим по [[морзова азбука|морзовата азбука]] – „CQ de LZ1ID“. Веднага осъществява няколко връзки и следпрез следващата година и половина осъществява стотици радиовръзки с любители от цял свят. LZ1ID (ID – Иван Джаков) е първата и за времето си – единствената любителска радиостанция с български инициал LZ, което я прави много рядък, и желан кореспондент за радиолюбителите от другите страни. Иван Джаков започва да получава и изпраща QSL-картички. Негов QSL-мениджър става швейцарецът Франц Бех (с [[опознавателен знак|инициал]] „HB9CE“)<ref name="lz1us" това/>
 
== Радиолюбителството в Народна Република България ==