История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9:
== Радиолюбителството в Народна Република България ==
През 1945 г. Иван Джаков подновява радиолюбителската си дейност от [[София]] с инициал „LZ1XX“.<ref name="lz1us" />
На [[12 септември]] [[1947]] г. за пръв път заседава Инициативният комитет на радиолюбителството, който набелязва насоки за развитие на движението в България. В края на 1947 г. започва изграждането на [[Организация за съдействие на отбраната|„Народния съюз за спорт и техника”]], където е включена [[радиолюбителска дейност|радиолюбителската дейност]]. През март 1948 г. е проведен официално учередителният конгрес на организацията. Като подразделение към НССТ е създаден Комитет по радиолюбителство. За пръв председател е избран Митхен Андреев, а след него – Асен Маринчевски.
Ред 15:
Първата '''клубна''' любителска радиостанция в България започва работа на '''[[25 декември]] [[1949]] г.''' с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]]. Тя е [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | author = | year = 1950 | month = | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Оператор е [[Огнян Кукуров]] – кадрови военнослужещ от [[Българска армия|Българската народна армия]], по-късно началник на отдел „Свързочен” в Централния комитет (ЦК) на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО]]. Първоначално разрешението е издадено само за няколко дни, по случай Втората национална радиолюбителска конференция. На [[20 януари]] [[1952]] г. на ул. [[Георги Раковски (улица в София)|Г.С. Раковски]] №155 (на пл. „[[Славейков (площад)|Славейков]]“) в [[София]] е открит Централният радиоклуб (ЦРК) на [[Народна република България|НРБ]]. [[Повиквателен знак|Инициалът]] на клубната радиостанция е LZ1KAB, по аналогия с инициала на ЦРК на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] – UA3KAB. В същия ден е осъществена и първата официална любителска радиовръзка от LZ1KAB, с оператор [[Огнян Кукуров]], на [[Радиолюбителски честотен спектър|честота]] 7 [[Херц (единица)|МХц]], в [[телеграф]]ен режим.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://wiki.bfra.bg/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0 | заглавие=Хората с радиолюбителски слушателски номера |достъп_дата =15.08.2015 г. |фамилно_име= Божилов |първо_име= Кирил (LZ1FJ) |дата=13.08.2015 г. |труд= |издател=[[Българска федерация на радиолюбителите]] |език= |цитат= }}</ref>
Радиолюбителската дейност в България усилено се развива в системата на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО — ОВТПН — ОСО]]. През 1952 г. Централният съвет на ДОСО и Министерството на ПТТР започват да издават [[списание]] „Радио“ (по-късно – „Радио и телевизия“ и „Радио, телевизия и електроника“).
Първата радиолюбителска диплома, към която започват да се стремят българските радиолюбители, е [[Чехословакия|чехословашката]] „PZMT“, учредена през [[1952]] г. – „Слушал страните от лагера на мира“. За получаването й се зачитат радионаблюдения след [[28 април]] [[1949]] г. – откриването на Световния конгрес на привържениците на мира.<ref name="lz1us" />
== Радиолюбителството в Република България ==
| |||