История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Първият българин – [[радиолюбител]], в съвременния смисъл на думата, е Иван Пейчев. Той е участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] и след потушаването му напуска страната и става [[политически емигрант]] в [[СССР]]. Там получава съветски радиолюбителски [[повиквателен знак]] – EU2FB.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
Първата радиолюбителска дейност в България осъществява Иван Джаков. Първоначално той конструира приемник тип „1-V-1“, за наблюдения на любителски радиовръзки на честота 7 МХц. През 1938 г. построява любителски радиопредавател с две [[радиолампа|лампи]] – [[осцилатор]] по схемата „Клап“ и [[крайно стъпало]] с [[радиолампа|лампа]] 6L6 за удвояване на честотата. На '''[[24 април]] [[1938]] г.''' Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в радиотелеграфен режим по [[морзова азбука|морзовата азбука]], на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“. Веднага осъществява няколко връзки и през следващата година и половина
== Радиолюбителството в Народна Република България ==
|