История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 9:
== Радиолюбителството в Народна Република България ==
През 1945 г. [[Иван Джаков]] подновява радиолюбителската си дейност от [[София]] с инициал „LZ1XX“.<ref name="lz1us" />
На [[12 септември]] [[1947]] г. за пръв път заседава Инициативният комитет на радиолюбителството, който набелязва насоки за развитие на движението в България. В края на 1947 г. започва изграждането на [[Организация за съдействие на отбраната|„Народния съюз за спорт и техника”]], където е включена [[радиолюбителска дейност|радиолюбителската дейност]]. През март 1948 г. е проведен официално учередителният конгрес на организацията. Като подразделение към НССТ е създаден Комитет по радиолюбителство. За пръв председател е избран Митхен Андреев, а след него – Асен Маринчевски.
Ред 15:
Първата '''клубна''' любителска радиостанция в България започва работа на '''[[25 декември]] [[1949]] г.''' с [[повиквателен знак|инициал]] LZ1AA от [[София]]. Тя е [[клуб]]на радиостанция на [[Организация за съдействие на отбраната|НССТ]].<ref>{{cite journal | author = | year = 1950 | month = | title = Месечно издание на Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията в България | journal = Технически радиопреглед | volume = 1 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Оператор е [[Огнян Кукуров]] – кадрови военнослужещ от [[Българска армия|Българската народна армия]], по-късно началник на отдел „Свързочен” в Централния комитет (ЦК) на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО]]. Първоначално разрешението е издадено само за няколко дни, по случай Втората национална радиолюбителска конференция. На [[20 януари]] [[1952]] г. на ул. [[Георги Раковски (улица в София)|Г.С. Раковски]] №155 (на пл. „[[Славейков (площад)|Славейков]]“) в [[София]] е открит Централният радиоклуб (ЦРК) на [[Народна република България|НРБ]]. [[Повиквателен знак|Инициалът]] на клубната радиостанция е LZ1KAB, по аналогия с инициала на ЦРК на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] – UA3KAB. В същия ден е осъществена и първата официална любителска радиовръзка от LZ1KAB, с оператор [[Огнян Кукуров]], на [[Радиолюбителски честотен спектър|честота]] 7 [[Херц (единица)|МХц]], в [[телеграф]]ен режим.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://wiki.bfra.bg/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0 | заглавие=Хората с радиолюбителски слушателски номера |достъп_дата =15.08.2015 г. |фамилно_име= Божилов |първо_име= Кирил (LZ1FJ) |дата=13.08.2015 г. |труд= |издател=[[Българска федерация на радиолюбителите]] |език= |цитат= }}</ref>
Радиолюбителската дейност в България усилено се развива в системата на [[Организация за съдействие на отбраната|ДОСО — ОВТПН — ОСО]]. През 1952 г. Централният съвет на ДОСО и Министерството на ПТТР започват да издават [[списание]] „Радио“ (по-късно – „Радио и телевизия“ и „Радио, телевизия и електроника“). Първата радиолюбителска диплома, към която започват да се стремят българските радиолюбители, е [[Чехословакия|чехословашката]] „PZMT“, учредена през [[1952]] г. – „Слушал страните от лагера на мира“. За получаването й се зачитат радионаблюдения след [[28 април]] [[1949]] г. – откриването на Световния конгрес на привържениците на мира.
На [[29 октомври]] [[1953]] г. осем души от България участват в международното състезание по [[радиотелеграфия]] в [[Москва]]. Това е първото българско участие на международно първенство по радиоспорт. На 18 януари 1956 г. LZ1KPZ за пръв път установява радиолюбителска връзка от България със Северния полюс, със съветската арктическа експедиция, с инициал „UPOL5“. На [[4 октомври]] [[1957]] г. [[СССР]] пуска в орбита първият изкуствен спътник на [[Земя]]та – [[Спутник-1]]. Той излъчва радиосигнали на честоти 20,005 МХц и 40,002 МХц. Сигналите на 40,002 МХц са приети от Радиоизмервателния и контролен йоносферен център в София, а тези на 20,005 МХц – от български радиолюбители от LZ1KBA, LZ2KDO, LZ2KST и други.<ref name="lz1us" />
През 1958 г. Емил Стоилов конструира първият в България приемник за радиозасичане на честота 144 МХц – свръхгенеративен приемник тип „1-V-2“, с две [[радиолампа|лампи]] „6AK5“ и една „3S4T“. На [[20 декември]] [[1960]] г. Константин Чобанов (LZ1WD) за пръв път излъчва с радиолюбителска радиостанция на SSB. На [[4 юни]] [[1963]] г. Спас Делистоянов осъществява първата любителска радиовръзка от България с отражение от [[метеор]]ни следи, на честота 144 МХц, с кореспондент SP5SM. През 1970 г. Ангел Стефанов (LZ1TQ) осъществява първото излъчване на SSTV в България. Конструираната от него схема печели първо място на Московската радиолюбителска изложба.<ref name="lz1us" />
== Радиолюбителството в Република България ==
| |||