Разлика между версии на „Венелин Ганев“

отказ от избора в БАН
(отказ от избора в БАН)
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
 
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
 
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 621 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
 
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в [[Дряново]], а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>