Генерична търговска марка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
м дреболии
Ред 5:
Генеричните марки обикновено спадат към категорията на т.нар. ''top-of-mind brands'' — марки, за които участниците в дадено [[маркетинг]]ово изследване на познаваемостта сред марките в дадена продуктова категория първо се сещат.
 
Примери за марки, превърнали се в генерични в [[български език|българския език]], са: ''вазелин, йо-йо, колако̀ла (съкратено от Кока-Кола), ксерокс, лейкопласт, памперс, полароид, тиксо, феродо''.
 
== Правни положения ==
Ред 17:
* носителят на търговската марка не привежда в действие правата си чрез законови действия, например срещу посегателства над марката.
 
Присъщо е на собствениците на търговските марки да търсят начини да увеличат популярността на своите малки, и може да вярват, че известна степен на "генеричност" демонстрира колко добре разпознаваема и успешна е станала марката. Въпреки това, генеричната употреба на търговските марки представлява естествен риск за ефективното прилагане на правата над търговската марка и за възникване на "генерицид". Стъпките, които те могат да предприемат за да намалят риска, включват:
* обучаване на дистрибуторите и клиентите си за подходящата употреба на търговската марка;
* навременно, систематично и ефективно прилагане на правата си.
Когато дадена търговска марка бива асоциирана с пазарно нововъведение, е удачно собственикът на марката да измисли и генеричен термин за продукта, чиято употреба в описателен контекст да не "затъмни" употребата на търговската марка.
 
Тогава когато една търговска марка се използва като генерична, е необходимо собствениците ѝ да предприемат проактивно специални мерки по опазването на изключителните права над марката. Компанията Xerox например провежда широка PR кампания по налагане сред клиентите си на термина "фотокопиране", вместо "ксерокопиране", въпреки че в българския, [[руски език|руския]] и [[румънски език|румънския]] употребата на марката все пак е успяла да стане генерична.
 
== Запазено географско обозначение ==
От [[2003]] [[Европейският съюз]] провежда активна политика по ограничаване на употребата на географските обозначения от трети страни извън ЕС, като прилага в действие закони за запазените географски обозначения. Въпреки че географското обозначение например за храни и напитки може да се разглежда като генерично, то не е търговска марка, тъй като не служи, за да идентифицира изключително конкретно търговско предприятие. Разширяването на закрилата над географските обозначения са в известна степен спорен въпрос, понеже географското обозначение може да бъде регистрирано като търговска марка по целия свят.
 
Примери за засегнати по този критерий продукти са например шампанското[[шампанско]]то, бордото[[бордо]]то и много други [[вино|вина]], скочауискито скоч, сирената [[рокфор]], [[пармезан]] и [[фета]].
 
== Външни препратки ==
* {{en икона}}[http://www.prairienet.org/~rkrause/brands.html American Proprietary Eponyms, a project by R. Krause, December 1997]
* {{en икона}} [http://www.pinsentmasons.com/media/300313619.pdf Статия за генеричните марки]
 
[[Категория:Маркетинг]]
[[Категория:Търговско право]]
[[Категория:Интелектуална собственост]]
 
 
[[de:Begriffsmonopol]]