Българският език (Иван Вазов): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Книга-мъниче → Шаблон:Литература-мъниче
Ред 6:
 
== Текст ==
Език свещен на моите деди, <br>език на мъки, стонове вековни, <br>език на тая, дето ни роди, <br>за радост не – за ядове отровни. 
 
Език прекрасен, кой те не ругаи <br>кой те пощади от хули гадки? <br>Вслушал ли се е някой досега <br>в мелодьята на твойте звуци сладки? 
език на мъки, стонове вековни, <br>
език на тая, дето ни роди, <br>
за радост не – за ядове отровни.
 
Разбра ли някой колко хубост, мощ <br>се крий в речта ти гъвкава, звънлива – <br>от руйни тонове какъв разкош, <br>какъв размах и изразитост жива? <br>
Език прекрасен, кой те не ругаи 
 
Не, ти падна под общия позор, <br>охулен, опетнен със думи кални: <br>и чуждите, и нашите, във хор, <br>отрекоха те, о, език страдални! <br>
кой те пощади от хули гадки? 
 
Не си можал да въплътиш във теб <br>създаньята на творческата мисъл! <br>И не за песен геният ти слеп – <br>за груб брътвеж те само бил орисал! <br>
Вслушал ли се е някой досега
 
Тъй слушам сè, откак съм на света! <br>Сè туй ругателство ужасно, модно, <br>сè тоя отзив, низка клевета, <br>що слетя всичко мило нам и родно. <br>
в мелодьята на твойте звуци сладки?
 
Ох, аз ще взема черния ти срам <br>и той ще стане мойто вдъхновенье, <br>и в светли звукове ще те предам <br>на бъдещото бодро поколенье; <br>
Разбра ли някой колко хубост, мощ </br>
се крий в речта ти гъвкава, звънлива – </br>
от руйни тонове какъв разкош, </br>
какъв размах и изразитост жива? </br>
 
Ох, аз ще те обриша от калта <br>и в твоя чистий блясък ще те покажа, <br>и с удара на твойта красота <br>аз хулниците твои ще накажа.
Не, ти падна под общия позор, </br>
охулен, опетнен със думи кални: </br>
и чуждите, и нашите, във хор, </br>
отрекоха те, о, език страдални! </br>
 
Пловдив, 1883 година
Не си можал да въплътиш във теб </br>
създаньята на творческата мисъл! </br>
И не за песен геният ти слеп – </br>
за груб брътвеж те само бил орисал! </br>
 
Тъй слушам сè, откак съм на света! </br>
Сè туй ругателство ужасно, модно, </br>
сè тоя отзив, низка клевета, </br>
що слетя всичко мило нам и родно. </br>
 
Ох, аз ще взема черния ти срам </br>
и той ще стане мойто вдъхновенье, </br>
и в светли звукове ще те предам </br>
на бъдещото бодро поколенье; </br>
 
Ох, аз ще те обриша от калта </br>
и в твоя чистий блясък ще те покажа, </br>
и с удара на твойта красота </br>
аз хулниците твои ще накажа.
 
<br>
 
== Външни препратки ==