История на радиолюбителството в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Първата [[радиолюбителска дейност]] в България осъществява [[Иван Джаков]]. Първоначално той конструира приемник тип „1-V-1“, за наблюдения на любителски радиовръзки на честота 7 МХц. През 1938 г. построява любителски радиопредавател с две [[радиолампа|лампи]] – [[осцилатор]] по схемата „Клап“ и [[крайно стъпало]] с [[радиолампа|лампа]] 6L6 за удвояване на честотата. На '''[[24 април]] [[1938]] г.''' [[Иван Джаков]] излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в [[телеграф]]ен режим по [[морзова азбука|морзовата азбука]], на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“. Веднага осъществява няколко връзки и през следващата година и половина установява стотици радиовръзки с любители от цял свят. LZ1ID (ID – Иван Джаков) е първата и за времето си – единствената любителска радиостанция с български инициал LZ, което я прави много рядък, и желан кореспондент за радиолюбителите от другите страни. Иван Джаков започва да получава и изпраща QSL-картички. Негов QSL-мениджър става швейцарецът Франц Бех (с [[опознавателен знак|инициал]] „HB9CE“). През есента на [[1939]] г. [[Иван Джаков]] започва [[антифашизъм|антифашистка]] дейност в интерес на [[СССР]], срещу [[монархия|монархисткото]] управление на [[Царство България]], което тогава е лоялно към [[Нацистка Германия|Третия Райх]]. Поради опасността от провал, Джаков прекратява радиолюбителската си дейност.<ref name="lz1us" />
== Радиолюбителството в [[Народна Република България]] ==
През 1945 г. [[Иван Джаков]] подновява радиолюбителската си дейност от [[София]] с инициал „LZ1XX“.<ref name="lz1us" />
Ред 17:
На [[29 октомври]] [[1953]] г. осем души от България участват в международното състезание по [[радиотелеграфия]] в [[Москва]]. Това е първото българско участие на международно първенство по радиоспорт. На 18 януари 1956 г. LZ1KPZ за пръв път установява радиолюбителска връзка от България със Северния полюс, със съветската арктическа експедиция, с инициал „UPOL5“. На [[4 октомври]] [[1957]] г. [[СССР]] пуска в орбита първият изкуствен спътник на [[Земя]]та – [[Спутник-1]]. Той излъчва радиосигнали на честоти 20,005 МХц и 40,002 МХц. Сигналите на 40,002 МХц са приети от Радиоизмервателния и контролен йоносферен център в София, а тези на 20,005 МХц – от български радиолюбители от LZ1KBA, LZ2KDO, LZ2KST и други.<ref name="lz1us" />
През 1958 г. Емил Стоилов конструира първият в България приемник за [[радиозасичане]] на честота 144 МХц – свръхгенеративен приемник тип „1-V-2“, с две [[радиолампа|лампи]] „6AK5“ и една „3S4T“. На [[20 декември]] [[1960]] г. Константин Чобанов (LZ1WD) за пръв път излъчва с радиолюбителска радиостанция на SSB. На [[4 юни]] [[1963]] г. Спас Делистоянов осъществява първата любителска радиовръзка от България с отражение от [[метеор]]ни следи, на честота 144 МХц, с кореспондент SP5SM. През 1970 г. Ангел Стефанов (LZ1TQ) осъществява първото излъчване на SSTV в България. Конструираната от него схема печели първо място на Московската радиолюбителска изложба.<ref name="lz1us" />
На [[15 октомври]] [[1971]] г. излиза в орбита първият изкуствен спътник с радиолюбителски ретранслатор на борда – „OSCAR-6“. Ангел Несторов (LZ1AG) е първият българин, осъществил спътникова любителска радиовръзка. За година и половина той осъществява през спътника 350 радиовръзки с кореспонденти от 30 страни на 3 континента.<ref name="lz1us" />
| |||