История на радиолюбителството в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:QSL card SU1CR to LZ1ID.jpg|мини|дясно|300п|Една от първите QSL-картички на [[Иван Джаков]] от [[8 април]] [[1939]] г.]]
'''Историята на радиолюбителската дейност в България''' започва на '''[[5 юни]] [[1926]] г.''' Тогава 38 граждани на [[София]] — [[електроинженер]]и, радиотехници, кадрови военни, един [[търговец]] и един директор на строително дружество учредяват първия „Български радиоклуб“, на събрание, проведено в салона на Софийското градско казино. Според приетия [[устав]] „основната цел на радиоклуба е да просещава и обединява всички лица, които се интересуват от [[радио]]то и да действува за въвеждането, усъвършенствуването и разпространяването му у нас“.
 
== Радиолюбителството в [[Царство България|Царство България]] ==
[[Картинка:Ivan Djakov 1938 LZ1ID.jpg |мини|дясно|150п|[[Иван Джаков]] през [[1938]] г. като LZ1ID]]
Първият българин – [[радиолюбител]], в съвременния смисъл на думата, е [[Иван Пейчев (радиолюбител)|Иван Пейчев]]. Той е участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] и след потушаването му напуска страната и става [[политически емигрант]] в [[СССР]]. Там получава съветски радиолюбителски [[повиквателен знак]] – EU2FB.<ref name="lz1us">{{cite book |title=Радиолюбителството в България. История, факти, спомени|last=инж. Панайот Данев |first=LZ1US |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>