Уилям Дженингс Брайън: Разлика между версии

'''Уилям Дженингс Брайън''' ({{lang-en|William Jennings Bryan}}) е американски политик от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Израства в Средния Запад и има юридическа практика, отначало в Джексънвил, а след това в Линкълн, Небраска. През 1890 г. е избран за член на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] от [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]]. Известен е с красноречието си и със застъпничеството за каузи, които не са много популярни или са старомодни, като например връщането на сребърния [[пари#Парични стандарти|паричен стандарт]] в края на 19. век или [[Креационизъм|креационизма]]. През 90-те години на 19 век той е представител на [[Небраска]] в Конгреса. Става известен с речта си от 1896 г. за „златния кръст“ по въпросите на американската икономика пред Народната популистка партия. На три пъти е кандидат за президент от Демократическата партия: през 1896, 1900 и 1908, но не успява да спечели. По това време е и водач на партията. Той е един от първите политици, които обикалят страната и изнасят речи не само по време на предизборните си кампании, но и след това.▼

През 1899 Брайън основава седмичното списание ''The Commoner'', в което призовава към разпускане на тръстовете, по-силно регулиране на железниците и общо взето е поддръжник на движението за реформи на прогресивистите.<ref>Виж [http://books.google.com/books?id=3d3hAAAAMAAJ ''The Commoner Condensed'' Volume 3 (1901)] за пълния текст на компилация от броеве</ref>.▼

В навечерието на [[Първата световна война]] Брайън предлага план за разрешаване на международните конфликти чрез арбитраж. На [[5 март]] [[1913]] встъпва в длъжност [[Държавен секретар на САЩ]] в правителството на [[Удроу Уилсън]] и остава на този пост до [[9 юни]] 1915. Като външен министър сключва 28 договора с различни страни, според които евентуален конфликт с тях трябва да се реши с арбитраж. Този пацифизъм на Брайън влиза в противоречие с антигерманската позиция на САЩ и води до оставката му през 1915 г.▼