Битка при Сталинград: Разлика между версии

| картинка= Картинка:Bundesarchiv Bild 183-W0506-316, Russland, Kampf um Stalingrad, Siegesflagge.jpg

| описание= Съветски войник, развяващ Червеното знаме над централния площад на Сталинград през 1943 г.

| място= [[Сталинград]]

| причина=

| територия=

| резултат= Победа на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]

| сила1= '''през юли 1942:'''<br/>270&nbsp;000 войници<br/>400 танка<br/>3&nbsp;400 оръдия<ref name="beshan482">Бешанов, В. ''Год 1942 — «учебный»'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/31.html стр. 482] ([http://militera.lib.ru/ ''Проект „Военная литература“''], 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;200 самолета<ref name="vovss149">''Великая отечественная война Советского союза 1941-1945 гг. Краткая история'', Москва 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 149] (взето от ''Проект „Военная литература“'' на 1.5.2008)</ref><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp;011&nbsp;000 войници<br/>675 танка<br/>10&nbsp;290 оръдия<br/>1&nbsp;216 самолета<ref name="vovss190">''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 190-191]</ref>

| сила2= '''през юли 1942:'''<br/>540&nbsp;000 войници<ref name="kriv16">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'', Москва 2001, [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_16 5_10_16] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;000 танка<br/>5&nbsp;000 оръдия<ref name="beshan482"/><br/>454 самолета<ref name="vovss149"/><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp;143&nbsp;000 войници<ref name="kriv18">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века'', [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_18 5_10_18] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;463 танка<br/>15&nbsp;501 оръдия<br/>1&nbsp;350 самолета<ref name="vovss190"/>

На разсъмване на [[22 юни]] [[1941]] г. 4,3 млн. войници <ref>Мелтюхов, М. И. ''Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939-1941 (Документы, факты, суждения)''. Москва 2000 г., [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/12.html 12.], стр. 476-477 (взето на 19.3.2008)</ref> на Германия и съюзниците и&#768; нахлуват в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на фронт, който се простира от [[Баренцево море|Баренцево]] до [[Черно море]]. В хода на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], немските войски успяват да нанесат тежки поражения на изненаданата и отслабена от [[Чистки на Сталин|чистките]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]] [[Червена армия]]. В началото на септември [[1941]] г. [[Група армии Север|група армии „Север“]] и финландски войски обсаждат [[Ленинград]] <ref>Большая советская энциклопедия (БСЭ): [http://web.archive.org/web/20050510090545/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/069/518.htm Ленинградская битва 1941—44] (19.3.2008)</ref>. До октомври [[група армии „Юг“]] овладява голяма част от [[Украйна]] заедно с [[Киев]] и [[Одеса]] <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050519004323/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/060/962.htm Киевская оборонительная операция 1941]; [http://web.archive.org/web/20050519005225/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/083/692.htm Одесская оборона 1941] (19.3.2008)</ref>. Междувременно [[група армии „Център“]] завзема [[Минск]], [[Витебск]] и [[Смоленск]], а на [[30 септември]] започва операция [[Битка при Москва|„Тайфун“]] за завладяване на [[Москва]]. След още два месеца боеве офанзивата на [[Вермахт]]а е спряна. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление, в резултат на което групата армии „Център“ е отхвърлена на 150-250 км. западно от съветската столица <ref>Николов, Р. 1941 - годината на планетарния сблъсък, стр. 64, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (19.3.2008)</ref>.

 

 

През май 1942 г. съветските войски правят опит да пробият немските линии край Харков, но са разгромени (виж [[Битка при Харков (1942)|Битка при Харков]])<ref>'''Николов''', Р. 1942: Годината на провалените амбиции, стр. 46, 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4]; '''БСЭ''': [http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/118/560.htm Харьковская операция 1942] (19.3.2008)</ref>. В края на юни започва [[операция Блау]], в хода на която германски и унгарски войски на свой ред нанасят удар към [[Воронеж]] и овладяват [[плацдарм]]и на левия бряг на [[река Дон]]. В началото на юли, когато [[обсада на Севастопол (1941-1942)|е превзет Севастопол]], силите на Оста са преразпределени в [[група армии „А“]] (командвана от фелдмаршал [[Вилхелм Лист]]) и [[група армии „Б“]] (генерал [[Максимилиан фон Вайхс]]) <ref>Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, Москва 1999, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 317] (6.4.2008)</ref>. Първата започва настъпление по двата бряга на река [[Северский Донец]]. Разбитите съветски войски са принудени да отстъпят бързо на левия бряг на [[Дон]], за да избегнат обкръжение. <ref>'''Дёрр''', [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/index.html Поход на Сталинград], стр. 19-23; '''Бивор''', [http://militera.lib.ru/h/beevor/index.html Сталинград], стр. 92-93, 98-99; '''История на Втората световна война 1939 - 1945''', т. 5, стр. 161, 171; '''Типпельскирх''', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 318-319] (6.4.2008)</ref>

На съветското командване става ясно, че евентуална загуба на Сталинград ще доведе до прекъсване на преките комуникации на Москва с Кавказ и на достъпа до каспийския [[нефт]]. С приближаването на немските войски към Сталинград, на [[12 юли]] е създаден [[Сталинградски фронт|Сталинградският фронт]] с цел по-добро оперативно управление на армиите, а два дни по-късно на територията на цялата област е обявено военно положение <ref>[http://www.stalingrad.ws/bitva/bitva_obor_1.shtml Сталинград 1942-1943: Оборонительные бои]</ref>.<ref name="samsonov3">Самсонов А.М. Сталинградская битва, Москва 1989: [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/03.html Глава 3]</ref> В допълнение към трите отбранителни пояса между Дон и Волга, на [[15 юли]] с масово участие на местното население започва изграждане на четвърти пояс от окопи, противотанкови ровове и огневи позиции на подстъпите към града <ref name="samsonov3"/>.

 

=== Начало на битката ===

{{основна|Боеве на подстъпите към Сталинград}}

{{цитат|Нито крачка назад! Такъв трябва да бъде сега нашият призив. Трябва упорито, до последна капка кръв да защитаваме всяка позиция, всеки метър съветска територия, да се държим за всеки къс съветска земя... Какво не ни достига? Не ни достигат ред и дисциплина в ротите, в батальоните, полковете... В това сега е нашият главен недостатък. Ние сме длъжни да въведем в армията най-строг ред и желязна дисциплина... Отсега железният закон на дисциплината за всеки командир, червеноармеец и политработник трябва да бъде изискването – нито крачка назад без заповед на висшето командване.|''История на Втората световна война 1939 - 1945'', т. 5, София 1978 г., стр. 184-185}}

 

 

Паралелно с офанзивата на Паулус в завоя на Дон, немската група армии „А“ настъпва към Кавказ, овладява Майкоп (8 август) и Моздок (25 август), но е спряна на северния превал на планината (виж [[Битка за Кавказ]])<ref>''Великая отечественная война Советского союза 1941-1945 гг. Краткая история'', Москва 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 159-161] (взето от ''Проект „Военная литература“'' на 23.4.2008)</ref>.<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 321-322]</ref>

=== Боеве в града ===

{{Основна|Хроника на битката при Сталинград}}

 

Немците разчитат силно на подкрепата от артилерията и авиацията си. Съветските командири противодействат, държейки фронтовата линия колкото се може по-близо физически до врага. Това повишава риска за немската пехота от приятелски огън. Немците докарват едрокалибрени оръдия, включително и 800-милиметрово, но не правят опит да елиминират съветската артилерия на срещуположния, източен бряг на Волга. Бранителите на града използват разрушените сгради за прикритие, от което обстрелват нападащите танкове. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] им праща подкрепления. На 15-16 септември 13-та гвардейска стрелкова дивизия на ген. [[Александър Родимцев]] прекосява Волга и отбива немците от стратегически ключовото възвишение [[Мамаев Курган]] с цената, според някои източници, на 30 на сто от личния си състав. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с месеци. Неголяма група червеноармейци удържа една от тези укрепени сгради, „Дома на Павлов“ (по името на сержант Яков Павлов), в продължение на 58 дни. Централната жп гара, заводите „Червения октомври“ и „Барикади“ са други места, около които се води упорита борба. <ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350-352 }}</ref><ref>Roberts, G. Victory at Stalingrad: The Battle That Changed History, Pearson Education 2002, ISBN 0582771854, p. 90; Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/12.html стр. 212, 220-221] (7.4.2008)</ref>

В средата на октомври войските на Чуйков са силно притиснати. За да облекчи положението им, съветското командване нарежда контраатаки северно и южно от Сталинград. Между 19 и 26 октомври в пространството между Дон и Волга настъпват войските на Донския фронт (образуван в края на септември), а от 22 октомври до 1 ноември 64-та армия от Сталинградския фронт настъпва от юг. Нападащите успяват да се придвижат само 3–4 км напред и търпят тежки загуби, но натискът срещу Чуйков отслабва<ref>Бешанов, В. ''Год 1942 — «учебный»'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/32.html стр. 561-564] (Проект Военная литература, 23.4.2008)</ref>. До 18 ноември немците успяват да завземат между 80 и 90 % от разрушения град <ref>Akins, W. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=175&filename=176.pdf ''The Ghosts of Stalingrad''], Fort Leavenworth, Kansas 2004, pp. 31, 54 (n. 4) (U. S. Combined Arms Center, [http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library, Digital Library], 7.4.2008)</ref>. Съветски войски продължават да бранят два тесни, изолирани един от друг участъка <ref>[http://rkkaww2.armchairgeneral.com/maps/1942SW/Stalingrad/battle_volgadmin_ru/18.HTM Боевые действия в районе Сталинграда (9 октября - 18 ноября 1942 г.)] (RKKA in World War II, 7.4.2008)</ref>.

 

{{основна|Операция „Уран“|Румънско участие в Сталинградската битка}}

В хода на настъплението си в периода юли – октомври германските сили се струпват все повече и повече към Сталинград. Около града се съсредоточават двадесет и една дивизии от 6-та армия и 4-та танкова армия. Трите танкови дивизии ([[14-та танкова дивизия (Вермахт)|14-та]], 16-та и [[24-та танкова дивизия (Вермахт)|24-та]]) по фланговете са отслабени от продължителните боеве.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71</ref> Фронтът на група армии „Б“ се разтяга на повече от 1&nbsp;300 км между [[Воронеж]] и река [[Терек]]. По протежение на Дон северозападно от Сталинград се разполагат в отбрана [[Втора унгарска армия|2-ра унгарска]], 8-ма италианска и 3-та румънска армия, последната командвана от генерал [[Петре Думитреску]]. Южният фланг на групата армии заемат слаби германски части и войските от 4-та румънска армия, която се обособява през ноември (от 21 ноември начело с генерал Константин Константинеску). Войските на германските съюзници са с по-ниска боеспособност заради недостига на тежко въоръжение, противотанкови средства и маневрени части. Отбраната не е достатъчно плътна, а оперативните резерви (в т. ч. 48-ми танков корпус край Дон и 29-та моторизирана дивизия на юг) са слаби<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 59-61, 63] (20.4.2008)</ref>.<ref name="samsVII">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/07.html Глава 7] (20.4.2008)</ref> Командната структура на група армии „А“ и „Б“ не е ефективна заради разнородния състав на войските и липсата на ясно разпределяне на отговорностите между генералите и Хитлер.<ref name="keeg">John Keegan, "Atlas Zweiter Weltkrieg", ISBN 3-8289-0340-1, стр. 104-105</ref> Ефективността намалява и заради нарастващия размер на непопълнените загуби в личния състав (110&nbsp;000 за последните три месеца на 1942 г.<ref>Мюллер-Гиллебрандт, Б. [http://www.soldat.ru/files/4/6/13/16.html ''Сухопутная армия Германии 1939-1945 гг.''], „Изографус“, Москва 2002, стр. 315 (от [http://www.soldat.ru Солдат.ру], 6.6.2008)</ref>).

 

Прозирайки уязвимото разположение на германските войски, [[Франц Халдер|Халдер]] настоява за своевременно отстъпление, с което фронтът на двете групи армии да се стесни и да бъдат икономисани сили за отразяване на евентуални съветски атаки. По тази причина на 24 септември началникът на генералния щаб на сухопътните войски е сменен с [[Курт Цайцлер]].<ref>Мюллер-Гиллебрандт, стр. 316</ref> На 14 октомври Хитлер издава заповед до войските от целия южен фланг на Източния фронт да преминат към стратегическа отбрана. Заповедта не се отнася до действията за овладяване на Налчик (в Северен Кавказ), Туапсе (на Черно море) и Сталинград<ref>Бешанов, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/32.html стр. 556]</ref>. Замисълът на германския [[фюрер]] е за задържане на завзетите територии и подновяване настъплението на Вермахта през пролетта на 1943 г.<ref name="keeg"/>

 

Разузнавателният отдел от германския генерален щаб „[[Чуждестранни армии Изток]]“, оглавяван от генерал [[Райнхард Гелен]], знае за придвижването на съветски части, но не оценява правилно размера на подготвяната операция. Германското командване в този период смята, че съветската страна не е способна да проведе повече от една голяма офанзива по едно и също време и че тази офанзива ще бъде на фронта при Москва, далеч на север от Сталинград<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/04.html стр. 65-68, 70-73] (20.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.73</ref>

 

Рано сутринта на [[19 ноември]] 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова (при Серафимович) и отдясно от 21-ва армия (при Клетская), отбранителните и&#768; линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия (командвана от генерал П. Романенко) се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви (48-ми танков корпус). На 22 ноември съветските танкове овладяват моста на Дон край Калач, а на следващия ден и самия град. Действията на Югозападния фронт са подпомагани от войските на Донския фронт, които нападат от север по двата бряга на Дон. Вторият основен удар е нанесен от участъка южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт (64-та, 57-ма и 51-ва) разбиват левия фланг на 4-та румънска армия (6-ти армейски корпус) и я отхвърлят на запад. Скоро след това железопътната линия от Абганерово е прекъсната, а на 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния край Советски, източно от Калач, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр. 74-75; ''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 192-194] (20.4.2008)</ref>

 

=== Опити на немците за пробив ===

{{Основна|Операция Зимна буря}}

 

След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на [[12 декември]] Манщайн дава начало на операция „Зимна буря“ (на [[немски]]: ''Wintergewitter'') за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве със съветската 51-та армия преодолява по-голямата част от разстоянието. Достигайки река Мишкова (ляв приток на [[Дон]]) на по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби. В този момент предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре е повторно отхвърлено от Хитлер. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/18.html стр. 307-309]; Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 354-355] (15.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78-79</ref>

=== Операция „Малък Сатурн“ ===

{{Основна|Операция Малък Сатурн}}

Проблемите със снабдяването, затягането на боевете около обкръжената немска групировка в Сталинград и опитът за пробив на Манщайн карат съветското командване да се откаже от първоначалния си замисъл за отрязване на пътя за отстъпление на немските войски от Кавказ чрез настъпление към [[Азовско море]] (операция „Сатурн“). На 13 декември, ден след като Манщайн настъпва към Сталинград, Ставката нарежда изпълнение на плана във видоизменен вариант („Малък Сатурн“). Войските от Югозападния фронт са натоварени със задачата да разгромят италианските и германските войски по средното течение на Дон и на река Чир, след което да заходят на югоизток във фланг на Манщайн<ref name="samsVIII">Самсонов, Сталинградская битва, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/08.html Глава 8]</ref>.

 

=== Унищожаване на обградените войски ===

{{основна|Операция „Пръстен“}}

Операция „Зимна буря“ отлага осъществяването на съветските планове за ликвидиране на обградената 6-а немска армия. След като група армии „Дон“ е принудена да отстъпи на запад, приготовленията за операция "Пръстен" ({{Lang-ru|Кольцо}}) са завършени. Осъществяването и&#768; е поверено на Донския фронт, подсилен с три армии от Сталинградския фронт<ref name="samsIX">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html Глава 9]</ref>. След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8⁰⁵ ч.<ref name="S42 p81-83">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.81-83</ref> на [[10 януари]] [[1943]] г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/21.html стр. 362]; Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/08.html стр. 119]</ref>. (Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/07.html стр. 117]</ref>.) След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. На [[15 януари]] части от съветската 65-та армия завземат летището край Питомник<ref name="samsIX"/>. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации (3-та, 29-та и 60-та моторизирани, 44-та, 76-та, 113-та, 297-та и 376-та пехотни)<ref name="S42 p81-83"/>. Седмица по-късно германците губят Гумрак и последното летище под свой контрол. В този момент над 100&nbsp;000 германски войници<ref name="S42 p81-83"/> са струпани в Сталинград. За петнадесет дни териториите под германски контрол се свиват от 1&nbsp;400 на 100 км².<ref name="samsIX"/> На [[26 януари]] танкови части на 65-та армия осъществяват контакт с 13-та гвардейска дивизия при [[Мамаев Курган]] и разделят германската групировка на две части<ref>Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/12.html Глава 12]</ref>. Южната част престава да съществува на [[31 януари]], когато Паулус (повишен часове по-рано в чин генерал-фелдмаршал) се предава в плен. Северната начело с генерал [[Карл Щрекер]] се предава два дни по-късно<ref name="samsIX"/>, след като командващият на Донския фронт генерал Рокосовски съсредоточава срещу нея цялата си налична артилерия (около 300 оръдия на километър<ref name="S42 p81-83"/>). Битката за Сталинград приключва на [[2 февруари]] 1943 г.

 

== Последици ==

Още докато трае битката при Сталинград, в средата на януари 1943 г. Червената армия повежда ново голямо настъпление срещу германците и техните съюзници между реките [[Дон]] и [[Северский Донец]]([[Острогожско-Росошанска операция]] и [[Воронежко-Касторненска операция]]), спряно от Манщайн при [[Харков]] през март (виж [[Битка при Харков (1943)|Битка при Харков]]). Междувременно германските войски се оттеглят от Кавказ, но задържат Новоросийск и Таманския полуостров. Така девет месеца след началото на немското настъпление към Волга и Кавказ е възстановена приблизително линията на фронта от предното лято<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 359-365]</ref>.<ref>''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 202]</ref> Съветските войски не успяват да отрежат пътя за отстъпление на група армии „А“ от Кавказ до голяма степен заради продължителната съпротива на Паулус в Сталинград.<ref>Лидъл Харт, Б. ''Втората световна война'', [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/43#textstart ''28. Германското отстъпление в Русия''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 30.7.2008)</ref>

 

В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния и&#768; развой<ref>Великая отечественная война Советского союза, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref>. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ не сражението на Волга, а това при Курската дъга, където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<ref>Lance Janda, ''A Turning Point? Battle of Stalingrad'', в: ''Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History'', ABC-CLIO 2005, ISBN 1576079996, p. 1436; Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/14.html Гл. 14. Решающее сражение мировой войны]</ref> Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“, независимо от съветското поражение при Харков през пролетта на 1943 г.<ref>Фуллер, Дж. ''Вторая мировая война 1939-1945 гг. Стратегический и тактический обзор'', Москва 1956, [http://militera.lib.ru/h/fuller/07.html стр. 339] (от Проект „Военная литература“, 26.4.2008)</ref> За друг британски изследовател, [[Базил Лидъл Харт]], събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия и, наред с поражението на германско-италианските войски в Северна Африка (виж [[Втора битка при Ел Аламейн|Битка при Ел Аламейн]]) и победите на американския флот над японците в Тихия океан през 1942-1943 г. (виж [[Битка при Мидуей]]), водят до обрат в цялата война<ref>Лидъл Харт, Б. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/0 ''Втората световна война''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 26.4.2008)</ref>.

 

 

В знак на почит към героизма на неговите бранители през [[1945]] г. Сталинград получава званието „[[град-герой]]“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над [[Волгоград]] е издигнат монументът „[[Родината-майка зове]]“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс<ref>[http://mamayevhill.volgadmin.ru/00.htm Историко-мемориальный комплекс „Героям Сталинградской битвы“], [http://mamayevhill.volgadmin.ru/09.htm Главный монумент] (16.4.2008)</ref>.

 

== Външни препратки ==

{{Общомедия|Battle of Stalingrad|Битката при Сталинград}}

* [http://www.youtube.com/view_play_list?p=840BA5CC7C27D66C Немски кинопреглед за битката] в ''Youtube''

* [http://www.youtube.com/watch?v=2NH_qvbn5sM Кадри на разрушения Сталинград след битката] в ''Youtube''

* [http://www.youtube.com/watch?v=44xdZggUoCY&feature=related Капитулацията на Паулус] в ''Youtube''

 

 

 

{{Избрана статия|1758966|27 юни 2008}}