Михаил Герман: Разлика между версии

'''Михаил Тодоров Герман''' или '''Германович''' е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във [[Влашко]], постъпил на сръбска дипломатическа служба.<ref name="ЕП">Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 206 - 207.</ref>

Михаил Герман е роден около 1780 година в [[Банско]]. Брат е на [[Лазар Герман]] и [[Иван Герман]]. С братята си откриват в Букурещ търговската и банкерска къща „Братя Германи“, която има клонове във [[Виена]] и [[Венеция]]. Пътува до [[Цариград]], [[Белград]], Виена, Венеция. Жени се в Русия и става руски поданик.<ref name="ЕП"/>

В 1815 година по времето на [[Второ сръбско въстание|Второто сръбско въстание]] Михаил Герман е в [[Земун]]. В 1816 година княз Милош Обренович го праща с дипломатическа мисия при цар [[Александър I (Русия)|Александър I]]. По-късно е дипломатически представител на Сърбия в [[Букурещ]] и изпълнява други дипломатически мисии и има големи заслуги за постигане на автономията на сръбското княжество.<ref name="ЕП"/>

Постъпва на руска служба и работи в министерството на външните работи. Под негов натиск сръбската държава в 1833 - 1836 година отпечатва безплатно 20 български книги за нуждите на Габровското училище.<ref name="ЕП"/>

Като български патриот поддържа връзки с много български възрожденци, както и с братовчед си [[Неофит Рилски]], който в 1835 г. издава в тогавашната столица [[Крагуевац]] на васалното на Османската империя [[сръбско княжество]] - [[Болгарска граматика]].<ref name="ЕП"/>

Михаил Герман е голям идеологически противник на [[Вук Караджич]], който под австрийско имперско давление предприема и налага т.нар. [[вукова реформа]].<ref name="ЕП"/>