Марко Балабанов: Разлика между версии

'''Марко Димитриев Балабанов''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]] от [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а от 1882 г. от [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]<ref name="Encyclopedy">{{цураковhrf|Цураков|2008|9}}</ref>, първи [[министър на външните работи на България|външен министър]] на България (заема този пост на 2 пъти – през 1879 и между 1883–1884 г.) и [[председател на Народното събрание|председател]] на [[XI Обикновено народно събрание]] през 1901 г.<ref name="Encyclopedy"/>{{hrf|Цураков|2008|9}}.

Марко Балабанов е роден през [[1837]] г. в град [[Клисура]], в семейство на [[Абаджийство|абаджия]]. Първоначално учи в [[килийно училище|килийното училище]] в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит [[Константий Калогерас|Константий Бурсенски]], гръцкото [[Семинария в Халки|богословско училище на остров Халки]]. През следващите години следва [[право]] в [[Атина]], [[медицина]] в [[Париж]], [[философия]] в [[Хайделберг]], но в крайна сметка завършва право в Париж.<ref name="ташев">{{ташевhrf|Ташев|1999|43-44}}</ref><ref name="Encyclopedy"/>{{hrf|Цураков|2008|9}}.

От 1870 г. работи като [[адвокат]] и [[журналист]] в Цариград, където взима участие в създаването на независима [[Българска екзархия]]. В 1871 година Балабанов е представител на [[Пловдивска епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Църковно-народния събор]] в османската столица, като е избран за секретар на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод]]. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.<ref>Маркова, Зина. „БългарскатаБългарската екзархия 1870-1879“1879, София, 1989 г., с. 324.</ref> Редактор е на списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“ до 1871 г. и на вестник „[[Век (вестник)|Век]]“ в Цариград (1874–1876){{hrf|Цураков|2008|9}}.<ref name="ташев"/> През есента на 1876 г., заедно с [[Драган Цанков]], предприема обиколка в [[Европа]], за да представи тежкото положение на българския народ след [[Априлско въстание|Априлското въстание]]<ref name="Encyclopedy"/>{{hrf|Цураков|2008|9}}.

=== Професионална кариерадейност ===

По време на ВРУ Балабанов е вицегубернатор на [[Свищов]] и [[Русе]] (1878–1879), народен представител от консервативното крило в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и външен министър в [[Правителство на България (1)|първото правителство]] на България, водено от [[Тодор Бурмов]]. През следващите години е дипломатически представител в [[Османска империя|Османската империя]] (1880–1883). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883-1884 година отново е външен министър във [[Правителство на България (8)|втория]] и [[Правителство на България (9)|третия кабинет]] на Драган Цанков{{hrf|Ташев|1999|43-44}}{{hrf|Цураков|2008|9}}.<ref name="ташев"/><ref name="Encyclopedy"/>

Марко Балабанов преподава [[гръцки език]] и гръцка литература (1889–1898) и римско, византийско и канонично право (1892–1902) в новосъздаденото Висше училище, днес [[СУ|Софийски университет „Свети Климент Охридски“]]. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. През 1902-1903 г. е дипломатически представител в [[Румъния]], а през 1905 г. - в [[Гърция]]{{hrf|Ташев|1999|43-44}}.<ref name="ташев"/> Последно председател на клона на държавните науки и на философско-обществения клон на [[БКД]] и БАН. През 1896–1897 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет<ref name="Encyclopedy"/>{{hrf|Цураков|2008|9}}.

Марко Балабанов умира на [[16 юни]] [[1921]] г. в [[София]]<ref name="ташев"/> според [[Данаил Крапчев]] „в немотия“.<ref>Крапчев, Данаил. Марко Балабанов, в: Изминат път. Избрани статии, София 1992, с. 220</ref><ref name="Encyclopedy"/>{{hrf|Ташев|1999|43-44}}{{hrf|Ташев|1999|43-44}}.

[[Категория:ВъзпитанициМарко на Халкинската семинарияБалабанов]]