Йозеф I (Свещена Римска империя): Разлика между версии

}}

 

 

Роден във [[Виена]], той е образован от принц [[Дийтрих Ото фон Залм]] и става добър [[лингвист]]. През [[1687]] получава [[корона]]та на Унгария и става крал на римляните на [[6 януари]] [[1690]].

 

Йозеф наследява императорската корона от своя баща през 1705. Той има големия късмет да управлява австрийските доминиони и да е глава на Империята през годините, в които неговият доверен генерал принц [[Евгений Савойски]], понякога действащ сам в [[Италия]] или с [[Джон Чърчил, Херцог Марлборо]] в [[Германия]] и [[Фландрия]], побеждава армиите на владетеля на [[Франция]] [[Луи XIV]]. През управлението на Йозеф I Унгария постоянно е в конфликт с [[Ференц II Ракоци]], които впоследствие намира убежище в [[Османската империя]]. Самият император не се бие срещу бунтовниците, но той взема голям дял от лаврите по възвръщането на своята власт. Той поправя множество педантични повелителни мерки, взети от баща му, помирявайки всички опоненти, които могат да бъдат помирени. Той се бие смело за това, което смята, че е негово право. Йозеф се показва като много самостоятелен относно [[папа]]та и вражески настроен срещу [[йезуити]]те, от които баща му е значително повлиян. Той има вкус за [[изкуство]] и [[музика]], което е почти наследствено в неговото семейство. Йозеф също е и активен ловец. Той се опитва да прекрати въпроса относно австрийското наследство чрез прагматично решение, което е продължено от брат му Карл VI. Йозеф умира във Виена от [[едра шарка]].

 

== Източници ==