Уикипедия

Диоклециан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|51-ви император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[Файл:Istanbul_-_Museo_archeol._-_Diocleziano_(284-305_d.C.)_-_Foto_G._Dall'Orto_28-5-2006.jpg|200px205px]]
| описание на изображението = СкулпторенСкулптурен портрет на Диоклециан, археологически музей в [[Истанбул]]
| управление =20 ноември 284–1 април 286 г. (сам)<br>1 април 286<ref>Barnes, Constantine and Eusebius, стр. 6–7</ref>–1 май 305 г. (като ''[[Август (титла)|Август]]'' на [[Източна Римска империя|изтока]] с [[Максимиан]] – като ''Август'' на [[Западна Римска империя|запада]])<ref> Barnes, New Empire, стр. 4</ref>
| коронация =
Ред 26:
| герб =
}}
'''Диоклециан''', чието пълно име е '''Гай Аврелий Валерий Диоклециан''' ({{lang-la|Gaius Aurelius Valerius Diocletianus}}), е [[Римска империя|римски император]] от [[20 ноември]] [[284]] г. до [[1 май]] [[305]] г., когато абдикира. Поделя властта си с [[Максимиан]] ([[285]]), а по-късно установява власт на четирима ([[тетрархияТетрархия]]). Модерната [[историография]] приема че царуването на Диоклециан слага край на серията от т.нар. [[войнишки императори]] и поставя началото на [[Късна Античност|Късната Античност]].
 
Модерната [[историография]] счита царуването му за край на времето на т.нар. [[Списък на римските императори|войнишки императори]] и началото на [[Късна Античност|Късната Античност]].
 
== Път към властта ==
Диоклециан (всъщност Диокъл) произхожда от обикновено семейство на илирийци. В армията се издига до командир на [[преторианциилири|преторианцитеилирийско]], коитосемейство го провъзгласяват презв [[284]]Далмация година(римска за [[императорпровинция)|Далмация]]. Според мнозина, баща му е бил освободен [[роб]], надничар при единместен земевладелец. ПостъпваНе все армиятазнае млад,много ощеза тогава,военната следкариера еднона предсказаниеДиоклециан, заживява с мисълта,освен че евероятно определенслужи дав станеМизия [[император]]. Отличавали се сиздига властолюбие,до сериозенкомандир ина замисленимператорската вид, сякаш кроял великилична делагвардия. БилоВ мудревното предсказанобиографично чесъчинение ще''[[История стигнена доимператорите|Historia върховнатаAugusta]]'' власт,се следразказва катоза убиетова глиган,как затоваму постояннобило ходел на [[лов]]. Често казвал,предсказано че винаги,ще когатостане уловът бил успешенимператор, отслед товакато сеубие възползвалглиган някойи друг -стига императоритедо повърховната това време се сменяли с невероятна бързина. Най-накрая получава власттавласт, след като убива префекта [[Арий Апер|АпърАпер]] (Aper, чието име на галски означавало "[[глиган]]". наНа галски),войнишкия коготосбор близо до [[Никомедия]] Диокъл публично обвинява Апер за смъртта на император [[Нумериан]] и собственоръчно го намушква с меч ощепред насъбраните войнишкиявойници. сборСлед близокато дое [[Никомедия]]обявен (дн.за [[Измит]],император променя [[Турция]])името си на Диоклециан.
 
ПризнатВ края на 284 г. Диоклециан е признат за император от легионите на изток, Диоклецианно трябвалотрябва да се сблъска с брата на Нумериан, император [[Карин]], който все още властва на запад. В битката при река [[Велика Морава|Морава]] в [[Мизия]], (вероятно близо до дн. [[Белград]]), Карин е победен и става жертва на собствените си войници, а Диоклециан разширява господството си над цялата империя.
 
== Централизация на властта. Доминат ==
 
Новият владетел заварва Римската империя в несигурно положение, разединена от въстания, граждански войни, разорена от чужди нашествия и икономически упадък. Осъзнал че само един император не е в състояние да управлява ефективно в трудните условия Диоклециан избира за колега своят съратник [[Максимиан]], комуто дава владението на западните провинции и прозвището Херкулий ("подобен на [[Херкулес]]"). За себе си Диоклециан запазва изтока и позицията на старши съ-император, като възприема названието Йовий (от бог [[Йове]], [[Юпитер (бог)|Юпитер]]). Така той свързва идеологически своя режим с римската религия, придавайки му божествен произход и характер.
 
Line 90 ⟶ 87:
Диоклециан прекарва последните години от живота си в огромния си дворец, който е построен в близост до родният му град Аспалатос (дн. гр. [[Сплит]]) в Далмация. Според легендата, когато при него дошли пратеници с молба да се завърне отново на власт, той им отвърнал, че ако знаели какви зеленчуци е отгледал сам в градината си, никога нямало да го карат да става пак император.
 
Въпреки разказите за неговото нежелание да се завърне на трона, съществува и становището, че Диоклециан всъщност е изчаквал развитието на събитията и отминаването на бурния период след абдикацията му, за да може отново да вземе властта в подходящия момент. Бившият император става свидетел на рухването на въведената от него система на Тетрахията, в резултат от поредица узурпации и граждански войни. Диоклециан доживява до 311 г., когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се че новите августи Константин и Лициний подготвят съдпубличен ипроцес позорна екзекуция надсрещу него.
 
==Допълнителна информация==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Диоклециан“.