Христо Статев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
добавен източник
Ред 12:
Роден е в [[Русе]] на 27 ноември 1887 г. През 1908 г. завършва гимнаия в Русе. Редактор е в органа на [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“. В 1913 година става политически редактор на вестник „[[Воля (вестник)|Воля]]“, орган на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
 
През 1913 г. завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. От 1914 е член на Централното бюро на Народнолибералната партия, а през 1923 г. преминава към Демократическия сговор. В периода 1923-1944 г. е народен представител в Двадесет и първото, Двадесет и второто, Двадесет и третото и Двадесет и петото обикновени народни събрания. През 1931 г. създава списание „[[Нова мисъл]]“ с националсоциалистически уклон.<ref name="ташев">{{ташев|430}}</ref>,Министър ае на земеделието за около един месец през 1931 г. Статев е член на Националния комитет на Българската спортна федерация и на Централното управление на съюза на запасните офицери.

През 1944 г. емигрира във [[Виена]], където става част от националнотот.нар. [[Българско национално правителство в изгнание]] на [[Александър Цанков]] като министър на просветата и пропагандата. Статев<ref еname="недев">{{cite членbook на| Националнияlast комитет= наНедев Българската| спортнаfirst федерация= иНедю на| Централнотоauthorlink управление= наНедю съюзаНедев на| запаснитеyear офицери.= Министър2007 е| наtitle земеделието= заТри околодържавни единпреврата месецили презКимон 1931Георгиев г.и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 641 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>

Осъден задочно на смърт от Народния съд, а през 1996 година е реабилитиран от Върховния съд с [[Решение № 172 на Върховния съд|решение № 172]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 167, ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
== Източници ==