Стефан Урош V: Разлика между версии

280 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
}}
 
'''Стефан Урош V''' ([[1 септември]] [[1336]] - [[4 декември]] [[1371]]) е коронясан като престолонаследник за [[крал]] ([[16 април]] [[1346]]), а след смъртта на [[Стефан Душан]] ([[20 декември]] [[1355]]) е цар ([[1356]] - [[4 декември]] [[1371]]) на основаната от баща му [[държава (символ)|държава]], наричана [[Душаново царство]]. Той е първороден син на [[Стефан Душан]] и [[Елена Българска]], сестра на [[Иван Александър]]. Има по-малка сестра [[Ирина Душанова|Ирина]]. След смъртта на баща си приема [[титла]]та цар, като управлява за кратко под [[регент]]ството на майка си до [[1356]] г. Заедно с вуйчо си [[Иван Александър]] (след смъртта му - с [[Иван Шишман]]) и първия си братовчед [[Иван Срацимир]] е трети цар в [[българско землище|българските земи]] (другите двама наследили царска корона - [[Иван Срацимир]] и [[Иван Шишман]] са братя от различни майки и негови първи братовчеди).
 
След сватбата на Стефан Душан с Елена ([[19 април]] [[1332]] - [[Великден]]) царската двойка в продължение на няколко години няма деца. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан започва преговори с [[Свещена римска империя|немския]] император за ръката на една от дъщерите му, но насред преговорите през [[1336]] г., Елена ражда дългоочаквания престолонаследник Стефан Урош V, с което преговорите са прекратени. От [[брак]]а се раждат и две дъщери.
 
През [[април]] [[1346]] в старата българска столица [[Скопие]] е свикан [[църковно-народен събор]]. Целта била сръбската [[архиепископ]]ия на св. [[Сава Сръбски|Сава]] да бъде въздигната в ранг [[патриаршия]], а Стефан Душан да бъде коронясан за [[цар]]. За целта според [[канон]]а Стефан Душан трябвало да ангажира поне три авторитетни църковни и монашески институции, без да се смята дотогавашната сръбска архиепископия. С подкрепата на [[Търновска патриаршия|търновската патриаршия]], [[Охридска архиепископия|охридската архиепископия]] /[[Охрид]] бил в границите на Душановата държава/ и цялата [[Света гора|светогорска]] монашеска общност /щедро обдарявана от Стефан Душан/ и в присъствието на търновския патриарх [[Симеон (патриарх)|Симеон]], охридския архиерископ [[Никола (архиепископ)|Никола]] с целите църковни клирове и монасите от Света гора, сръбския архиепископ е обявен за [[патриарх]]. Вече от позицията на патриаршеското си достойнство дотогавашния рашки архиепископ [[Йоаникий II]] ([[българи]]н по [[произход]]) коронясва Стефан Душан за "цар на сърби и гърци", а Стефан Урош е повишен от "младши крал" ''([[латински|лат.]] rex junior)'' в [[крал]] и като такъв за официален [[престолонаследник]] на бащиния си [[трон]]. Стефан Душан и съответно след престолонаследяване Стефан Урош придобили правото според [[Византия|византийски]]те правила да се кичат с [[инсигнии]] и да раздават [[титла|титли]]те [[деспот]], [[севастократор]] и [[кесар]], както византийските императори и българските царе.
След смъртта на цар Стефан Душан в създаденото от него царство се усилват центробежните сили. През [[1356]] г. претенции към престола отправя полубрата на Душан от втората съпруга на Стефан Дечански - [[Симеон Синиша]]. С обща подкрепа на верните урошови [[властел]]и, и под [[егида]]та на майка му, са успешно осуетени плановете на Синиша, но от царството са откъснати [[Епир]] и [[Тесалия]].
Това подпомага турското нашествие на Балканите.[[Крал|Кралете]] като [[Вълкашин Мърнявчевич]] и [[Углеша]] са бързо победени, а царствата им стават турска територия.Независимите феодали пък се бунтуват срещу [[цар]]я и това води до обезсилване на [[Душаново царство|Душановото царство]] от към военни сили, което се оказва пагубно.
 
Със смъртта на Стефан Урош V през [[1371]] залязва и душановатаДушановата държава, просъществувала само 25 години.
 
== Фрески ==