'''Съгласната''' (или още '''консонант''') е говорен звук, чието учленение се осъществява с пълно или частично затваряне на [[говорен апарат|вокалния тракт]]. Например „п“ се учленява с пълна преграда, образувана от двете [[устна|устни]]; при учленението на „т“ преградата се образува от предната част на езика, която се допира до венците, при учленението на „к“ средната част на езика се допира до задното небце (велум); „х“ е [[заднонебна съгласна|заднонебна]] [[проходна съгласна]], а „ф“ е беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна. Звуковете „м“ и „н“ са [[назалнаносова съгласна|назалниносови]] (носови), т.е.сиреч при тяхното учленение през носната кухина преминава въздушна струя. Преодоляването на преградата или прохода, образувани при затварянето или стесняването на говорния тракт, води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от [[гласна|гласните]] по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.
В [[български език|българския език]] съгласните се делят на [[сонорни съгласна|сонорни]] (й, р, л, м, н), които са само звучни, и шумови, които от своя страна се делят на звучни и беззвучни (виж [[букви и звукове в българския език]]).<ref>Стр. 11-12 от {{cite book |title=Българска граматика |last=Пашов |first=Петър |authorlink=Петър Пашов |coauthors= |year=1999-2005 |publisher=Хермес |location= |isbn=9544596534 |pages=456 }}</ref>
