Огюст Пикар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м + Нормативен контрол, дребни, + 2 категории |
||
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = физик
| област = [[Физика]]
| образование = [[Цюрихска
| учил-при =
| работил-в = [[Брюкселски
| студенти =
| публикации =
Ред 19:
| повлиял = }}
}}
'''Огюст Антоан Пикар''' е [[Швейцария|швейцарски]] [[физик]], [[изобретател]] и [[изследовател]]. Той и неговият брат-близнак Жан са родени в [[Базел]], [[Швейцария]]. Като дете показва интерес към [[наука]]та. Завършва Цюрихската политехника. Назначен е за професор по физика в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]] през 1922 г., като през същата година се ражда и синът му Жак. Участва в [[Солвеев конгрес|Солвеевия конгрес]] през 1927.
== Кариера ==
=== Пределни височини ===
През 1930 г.
[[Файл:AugustePiccardandPaulKipfer.jpg|мини|310п|вляво|„Изследването е спортът на учения“ (Огюст Пикар) 27 май 1931<br/>Изображение от колекцията на музея в Леман, Нион, Швейцалия]]
На 27 май 1931 Пикар и Пол Кипфер се издигат в горните слоеве на атмосферата с конструирания от Пикар апарат, край [[Аугсбург]], [[Германия]] и достигат до рекордна височина от 15 785 m. По време на полета Пикар прави измервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава [[космически лъчи]]. На 18 август 1932 година, Пикар и Макс Козинс поставят нов рекорд от 16 200 m, излитайки от [[Дюбендорф]], Швейцария. В крайна сметка осъществява 27 полета, като се издига на максимална височина от 23 000 m.
Ред 31:
В средата на 30-те години на ХХ. век, интересите на Пикар насочват към океана, след като осъзнава, че с някои промени херметичната кабина на височинния му балон може да се използва за спускания в океанските дълбини. Към 1937 г. вече е конструирал малка стоманена гондола, издържаща на голямо външно налягане. Започва строеж, но е прекъснат от избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Продължавайки работата си през 1945 година, Пикар завършва подобния на мехур кокпит, който поддържа нормално за човека налягане в капсулата дори когато налягането на водата отвън достига над 450 атмосфери. Над тежката стоманена капсула е прикрепен голям резервоар-поплавък, който трябва да се напълни с течност с ниска плътност, за да осигури [[плавателност]] - тъй като течностите са относително несгъстяеми, осигурената от тях плаваемост не намалява значително с увеличаването на налягането, затова и поплавъкът бива напълнен с бензин. За да се потопи така полученият съд с положителна плаваемост, той бива утежнен с тонове желязо. Готовият апарат бива наречен [[FNRS-2]] и прави няколко безпилотни гмуркания през 1948 г., преди да бъде предаден на френския военноморски флот през 1950 г. Със същата машина, но преустроена, през 1954 г., човек се спуска на дълбочина от 4 176 m.
[[Файл:Bathyscaphe Trieste.jpg|мини|вляво|Батискафът „Триест“]]
Използвайки опита си с FNRS-2, Пикар и синът му Жак построяват подобрения батискаф „[[Триест (батискаф)|Триест]]“. Жак Пикар се спуска няколко пъти с него, от 1954 до 1957 година, когато продава машината на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американската флота]] за $250 000, които по-късно го използват, за да достигнат дъното на [[Марианска падина|Марианската падина]].
Ред 37:
{{commonscat|Auguste Piccard}}
{{Нормативен контрол}}
{{
[[Категория:Швейцарски физици]]
[[Категория:Брюкселски свободен университет]]
[[Категория:Личности (Базел)]]
[[Категория:Личности (Лозана)]]
| |||