Скитски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 20x тире, 12x интервали, 3x 6lokavica, год.→г., дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 44:
* *sauka- „огън“: Σογος, Ρασσογος
Трябва да се отбележат следните особености на скитски език, които го отличават от сарматския (аланския), изложени според студията (Витчак 1992):
*Иранско *d > сарматско d/δ ~ скитско l. В скитски за разлика от сарматски по времето на Херодот (първата половина на V в. пр. Хр.) иранското *d през стадий на зъбно [[проходна съгласна|проходно]] (търкаво/фрикативно) /δ/ се е развило във фонема /l/. Това явление е фиксирано в:
**скитското племенно название Παραλάται, обозначаващо според [[Херодот]] управляващата скитска династия и обяснено от него с помощта на израза Σκύθαι βασιλητοι „царски скити“, съответства на иран. *paradāta- „поставен отпред, назначен по закон“, ср. авест. paraδāta- (почетна титла, букв. поставен отпред).
**общото самоназвание на скитските племена Σκόλοτοι (Херодот) произлиза от иран. *skuda-ta- „стрелци“ (Szemerényi 1980:17-23), където -ta- е показател за събирателност. Производни на дадения етноним се явяват гръцкото название Σκύθαι, в асирийски клинопис Ašgūzai или Išgūzai (ок. 680 г. пр. Хр.), староевр. אשכנז (Aškenez), библейския епоним на скитите. Това подтверждава, че в дадения етноним първоначално мястото на скитското /l/ се е заемало от зъбно фрикативно /δ/, което се предава с гръцко Θ, асирийско z, староеврейско z.
| |||