Александър Балабанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
Делегацията е приета от външния министър граф [[Леополд Берхтолд]], който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.</ref> Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“<ref name="Гоцев 115">Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.</ref>
Заедно с [[Любомир Милетич]], [[Димитър Точков]] и [[Петър Кушев]] през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]. До края на [[Първа световна война|Първата световна война]] остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 51, 59.</ref> Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>
Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.<ref>Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. - сп. „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 161-162.</ref>
| |||