Тома Карайовов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ снимка ДАА
Редакция без резюме
Ред 44:
След [[Младотурска революция|Хуриета]] от 1908 година Карайовов е сред организаторите на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „[[Отечество (1909)|Отечество]]“.<ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица [[Санкт Петербург]]. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915—1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка - Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.<ref name="bvpi" />
 
След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] и негов действителен член.<ref name="bvpi" /><ref>[{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.macedonia-sciencemni.orgbg/uchrediteli2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт.|език= |цитат= Учредители]}}</ref> В 1924 година е български генерален консул в [[Албания]]. Делегат е на [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес]] на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „[[Бюлгари (1923 - 1935)|Бюлгари]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref><ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.</ref><ref>[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., стр. 284.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 420.</ref>
 
Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. [[Георги Занков]] го нарича: