Възходяща звучност на праславянската сричка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
В епохата след изчезване на [[ларингал]]ите и в праславянски има както отворени (завършващи на [[гласен звук|гласна]]), така и затворени [[сричка|срички]] (завършващи на [[съгласен звук|съгласна]]). Това е късният период на [[праславянски език|праславянскипраславянския]], в който настъпват динамични промени, които засягат най-силно структурата на сричката. Очертават се две основни тенденции:
* към '''възходяща звучност в края на сричката''', т.е. към постепенно нарастване на звучността от началото към края на сричката (напр., в *''skvrьnyi'' първата сричка се състои от 4 съгласни, подредени по звучност във възходящ ред, и завършва с гласна);
* към '''синхармонизация на сричката''' (звуков [[синхармонизъм]]), в резултат на която [[предноезичнапредна гласна|предноезичнитепредните гласни]] се съчетават само с [[палаталнанебна съгласна|палаталнинебни съгласни]], а [[задноезичназадна гласна|задноезичнитезадните гласни]] – само с твърди съгласни (напр.: *''gъnati'', ''ženọ'').
 
== Промени, водещи до отваряне на сричката ==
Тенденцията към ''възходяща звучност на праславянската сричка'' води до процес на '''отваряне на сричката''' и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от ''съгласна'' (''група съгласни'') и ''гласна''. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:
* Монофтонгизация
* Развой на сричкотворни ликвидни[[плавна съгласна|плавни]] и [[носова съгласна|носови]]
* Ликвидна метатеза
 
=== Монофтонгизация на низходящите дифтонги ===
Низходящите дифтонгидвугласни '''oi''', '''ai''', '''ei''', '''ou''', '''au''', '''eu''' преминават в единични гласни:
 
==== Развой на ''oi'' и ''ai'' ====
В средата на думите дифтонгите '''oi''' и '''ai''' се преобразуват винаги '''ě''', преди да настъпи [[Място на учленение на съгласните#Съучленение|палатализация (онебняване)]]:
* '''ai''': *''kaina'' > ''kěna'' > ''cěna''
* '''oi''': *''snoig''- > ''sněgъ''
 
При окончанията, ако дифтонгитедвугласните '''oi''' и '''ai''' не са в края на думата, настъпват същите промени: *''orbhoisu'' > ''raběchъ''
 
В края на думите дифтонгите '''oi''' и '''ai''' дават рефлекс или '''ě''', или '''i''', напр. при съществителни от o-основи в [[именителен падеж]] [[множествено число]]: *''vlьkoi'' > ''vlьki'' > ''vlьci''; в [[дателен падеж|дателен]] и [[местен падеж]] единствено число: *''orbhoi'' > ''rabě'', а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: ''rọkai'' > ''rọkě'' > ''rọcě''.
Ред 25:
 
==== Развой на ''ou'' и ''au'' ====
ДифтонгитеДвугласните '''ou''' и '''au''' дават рефлекс '''u''', напр.: *''mousa'' > ''mucha'', *''sūnous'' > ''synu''.
 
==== Развой на ''eu'' ====
Ред 38:
=== Ликвидна метатеза ===
В зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията '''or''', '''ol''' / '''ar''', '''al''' и, '''er''', '''el''' се променят по различен начин:
* в средата на думата или чрез ''метатеза'' (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след [[ликвиднаплавна съгласна|ликвиднатаплавната (ликвидна) съгласна]],
* в началото на думата – чрез ''метатеза''.
 
Ред 81:
* '''ar''' > '''ra''' / '''ro''': *''arb''- > ''rabъ'' / ''robъ''.
 
В старобългарскистаробългарския има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. '''алъчьнъ''', но и '''лачьнъ''' (гладен).
 
=== Други промени ===
==== Развой на сричкотворните съгласни ====
Индоевропейските сричкотворни сонанти[[сонорна съгласна|сонорни съгласни]] ''r'', ''l'', ''m'' и ''n'' в ранния праславянски имат рефлекси ''ir'', ''ur'', ''il'', ''ul'', ''im'', ''um'', ''in'', ''un'', а в по- късния: ''ьr'', ''ъr'', ''ьl'', ''ъl'', ''ьm'', ''ъm'', ''ьn'', ''ъn''. При отваряне на сричката, тяхната промяна протича по следния начин:
* '''ьm''', '''ьn''' > '''ę''': ''pamętь'', ''językъ'', ''desętъ'' и др. При глаголи от типавида ''pęti'', ''pьnọ'' възниква редуване '''ę''' : '''ьn'''.
* '''ъm''', '''ъn''' > '''ọ''': ''dọti'', ''dъmọ'' (тук възниква редуване '''ọ''' : '''ъm''').
* Промяната на ''ьr'', ''ьl'', ''ъr'', ''ъl'' не е еднаква на цялата славянска територия:
Ред 128:
 
==== Отпадане на краесловните съгласни ====
Съгласните в края на думата (най-често [[шумова съгласна|шумовите]] '''s''', '''t''', '''d''') отпадат в късния праславянски, напр.: *''vilkos'' > ''vlъkъ''. Има случаи и с отпадане на краесловно '''r''', напр.: ''mater'' > ''mati''. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.
 
Съгласните в края на [[предлог (граматика)|предлозите]] ''iz'', ''bez'', ''ot'' се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.
 
==== Преместване на сричковата граница в думата ====
Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (''nes-ti'' > ''ne-sti''), като в някои случаи или се слива със следващата съгласна (''nes-som'' > ''ne-sъ''), или се дисимилира (''plet-ti'' > ''ple-sti''). В други случаи тази съгласна изпада, защото в късния праславянски не са допустими съчетания от две [[експлозивнапреградна съгласна|експлозивнипреградни съгласни]] (''tep-ti'' > ''teti''), а също и от експлозивнапреградна и [[фрикативнапроходна съгласна]] (''greb-som'' > ''grě-sъ'').
 
== Използвана литература ==