Згориград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред., кор., форматиране, без повторен текст
Редакция без резюме
Ред 21:
Засега няма сведения кога точно е основано село Згориград. Името му почти липсва в преведените османски регистри. Изглежда, че жителите му са били зачислявани от турската администрация заедно с жителите на [[Враца]]. Според едно местно предание село Згориград е било част от старинния [[Вратица]]. Това ще да е и най-правдоподобно, тъй като името му означава „градът зад планината“. Колкото и да ни се вижда чудно, старите родове на Враца водят потеклото си от Згориград.
 
Древните траки са давалиСтаробългарските имена на населени места с добавката „град“ се запазват само напри тези селища, които сеимат намиратхарактерни доорографски изключителнаили природнаструктурни забележителностособености. Такива в България са например Триград, Вишеград, иРазград, Згориград.
 
Основен поминък на местното население още от дълбока древност е било рударството. В една стара купчина медна шлака бе намерена медна брадва копач, която не е била употребявана за работа. Тази брадва копач датира от втората половина на медно-каменната епоха, което ще рече четвъртото хилядолетие пр. Хр. В района на селото са намерени и бронзови брадви, датиращи от края на бронзовата епоха, и каменни калъпи за тяхното отливане. В стари галерии на мина „Плакалница“ са намерени стари рударски инструменти от желязо и медни византийски монети с последна емисия от името на император Исак II Ангел, 1185-1195 г.
Ред 37:
За селото се споменава в лист от ръкописен апостол от XVI век: „Да се знае коги повезах аз грени Йован, коги повезах сий Апостол от село Згориград у Враца у горната махала, та беше поп Стоян, та плати Петоко Атанас/ов/ това лето брату.“
 
В началото на XVII в еквек населението на Згориград се разделя на две половини. Притежателите на земеделска земя мигрират в покраищата на Врачанското поле, където имат възможността да работят както своя земя, така и земя на богати български и турски земевладелци. Другата половина от згориграждани в огромната си част са скотовъдци, чиито животни пашуват през пролетта и лятото в т.н. „совати“ по билото на Врачанската планина.
 
Част от згориграждани са използвали водата на р. Лева за изграждането на воденици („караджейки“). По цялото поречие на реката е имало над 30 воденици.