'''Копърът''' (''Anethum graveolens'') е [[едногодишно растение]] с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.<ref>{{Cite book |last= Нешев |first= Гео |last2= Ланджев |first2= Илия |author-link= |year= 1989 |editor-last= |editor-first= |chapter= |title= Справочник за билките |volume= |edition= |publisher= издателство "д„д-р Петър Берон"Берон“ |publication-date= 1989 |publication-place= София |pages= 80 |url= |accessdate= }}</ref> Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен [[Вавилон]] го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В [[Европа]] е на почит от времето на [[Карл Велики]] (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във [[Флоренция]] и [[Болоня]] по времето на [[Катерина Медичи]]. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и при предпазване от [[черна магия]].
