Разлика между версии на „ЗИТ-151“

Производствено коопериране
(Началото и развитието)
(Производствено коопериране)
'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]]. Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от [[Япония]]. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод "репинг". Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи - [[диод]]и и [[транзистор]]и. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска - производство на [[Завод за полупроводници|Завода за полупроводници]] - [[Ботевград]], а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от [[ГДР]].
 
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът по внедряването в производство и техническото обслужване в страната е ръководен от инженер [[Иван Марангозов]].
 
==Компютърна конфигурация==
 
==Производствено коопериране==
Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина "калаена вълна". Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящозапаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящозапаметяващо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запомнящизапаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запомнящитезапаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини - [[Пловдив]]. Японските четец на карти и четецачетец на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма "Аритма". ШирокШирокият печат е заменен с внесен такъв от [[САЩ]], производство на фирмата "[[Хюлет пакард-Пакард]]" (5 броя), и полскотопо-късно производствос произвеждания нав социалистическия лагер бръз широк печат модел DW 21, произвежданполското производство по внедрен английски лиценз.
 
==Началото и развитието==