Михаил Ботвиник: Разлика между версии

'''Михаил Мойсеевич Ботвиник''' е [[Русия|руски]] [[шахматист]], шести [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] ([[1948]]–[[1957|57]], [[1958]]–[[1960|60]], [[1961]]–[[1963|63]]) и един от най-добрите шахматисти за всички времена.</br>Електроинженер, [[доктор на техническите науки]], [[професор]].</br>Въвел научния подход в шаха и доказал огромното значение на системната подготовка, Ботвиник променя шаха завинаги. Научният подход позволява на Ботвиник да създаде невиждана система за подготовка за съревнования, включваща фундаментални дебютни разработки, систематическо изучаване на стила на противника и крупен анализ на собствените партии със задължителна публикация, с цел да се учи и от чуждата критика.</br>Смятан е за патриарх на съветската шахматна школа.

Запознава се с древната игра чак на 12-годишна възраст - изключително рядък пример между великите шахматисти -, но напредва много бързо. Майка му не била съгласна с увлечението към шаха и често повтаряла: "Ти какво, искаш да станеш като [[Капабланка]]?!". По ирония на съдбата именно срещу кубинеца е първият ярък успех на Ботвиник в сеанса, който тогавашният шампион изнесъл на 30 дъски през 1925 г. Половин година по-късно Ботвиник печели полуфинала на шампионата на [[Ленинград]] с 11,5/12 т., след което разделя 2-3 място на финала и влиза в градския отбор за мача срещу [[Стокхолм]]. През 1927 г. успешно дебютира на 5-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] и разделя 5-6 място, с което препокрива с 2,5 т. нормата за [[майстор на спорта|майстор]]. Постъпва в Политехническия институт и в студентските си години, въпреки че играе все по-рядко, играесе представя все по-добре и по-добре. През есента на [[1930]] г. много уверено спечелва турнира на ленинградските майстори, а през есента на [[1931]] г. печели и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионата на страната]] си с 13,5/17 т., при това добивайки 7,5/8 т. против основните конкуренти. За него "аналитическата работа се явявала нелош метод на подготовка за практическата борба". Побеждава и в следващия 8-и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] през [[1933]] г., след което е утвърден за [[Съветски шахматист|най-добър съветски шахматист]]. Явен лидер, от [[Кремъл]] го заставят да защити честта на родината си на международната сцена. Завършва наравно мача с [[Флор (пояснение)|Флор]] (6:6 т.) - най-силният млад гросмайстор зад граница за това време. След това спечелва и майсторския турнир в Ленинград при участието на [[Макс Еве|Еве]] и [[Кмох, Ханс|Кмох]]. На 2-ия Московски турнир [[1935]] г. разделя 1-то място с Флор, а на 3-ия - остава 2-и след Капабланка. На историческия турнир в [[Нотингам]] [[1936]] г., събрал практически всички корифеи, дели 1-2 място с Капабланка. През 1937 г. решава да защити [[дисертация]] и пропуска шампионата на страната. Трябвало да се определи най-силният съветски шахматист, който да се противопостави на "буржоазния Запад", затова Ботвиник отправя предложение на двукратния шампион на СССР [[Григорий Левенфиш]] за мач до 6 победи, без отчет на ремитата, като при 5:5 т. Левенфиш запазва шампионското си звание. Именно така и завършва мачът +5 -5 =3 - завидна резултатност. Шампионът на страната имал пълни права да вземе участие в крупния [[АВРО|турнир АВРО]] на [[Холандия]] през 1938 г., но не се съгласяват да представлява Съветския съюз, затова Ботвиник го замества. Аналогично постъпват и през 1974 г. с намесата при определяне на [[Анатолий Карпов|Карпов]] пред [[Виктор Корчной|Корчной]] като претендент за титлата на [[Фишер]]. За младия Миша нямало нищо нередно или нарушаващо спортния принцип: Кремъл се нуждае от един и при това млад и "правилен" лидер на съветския шахмат. Бил съвършено искрен в своята богоизбраност. Неговите лични интереси съвпадат с тези на обществото. АВРО-турнирът става символ на края на героичната ера на шахматните титани, царили преди всичко, благодарение на природния си дар, и дава началото на ерата на професионализма, без която биха били немислими висшите достижения. Ботвиник остава 3-и след [[Паул Керес|Керес]] и [[Рубен Файн|Файн]], но пред [[Алехин]], [[Самуел Решевски|Решевски]], Еве, Капабланка и Флор, като удържа блестящи победи срещу Капабланка и Алехин.

Ботвиник губи титлата си три пъти&nbsp;— през [[Световно първенство по шахмат 1957|1957]] г. от Смислов, през [[Световно първенство по шахмат 1960|1960]] г. от [[Михаил Тал]] и през [[Световно първенство по шахмат 1948|1963]] г. от [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]]. В първите два случая си връща титлата в мачовете-реванш съответно през [[Световно първенство по шахмат 1958|1958]] г. и [[Световно първенство по шахмат 1961|1961]] г. През 1963 г. правилата са променени и Ботвиник не получава правото на мач-реванш, след което повече не успява да си върне титлата. На закриването на мача през 1963 г. Петросян казва: "Всички нас, включително и себе си, считамсмятам за ученици на Ботвиник и следващите поколения също ще се учат от неговите партии." Ботвиник е единственият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион]], който 2 пъти си връща изгубената световнатасветовна титла. &nbsp;<ref name="How Life Immitates Chess" />